Читать «Небе и земя» онлайн - страница 41

„Долен тип“, помисли си. Негодникът я бе преследвал, както свиреп вълк преследва кошута. Защото би предпочел да я види мъртва, отколкото да й позволи да се освободи от него. „Бил е готов да й пререже гърлото, вместо да загуби това, което е смятал за своя собственост.“

Обзе го силна ярост. Почти долови мириса на кръв и ненавист. Долови страха. След няколко секунди забеляза, че уредите му се задействат като полудели.

— Мили боже! — Отдръпна се назад, отърси се и внезапно отново се превърна в хладнокръвен учен. — Тук. Точно тук!

Обходи района със скенерите, извади диктофона си и започна да изрежда данни. Използва други уреди за измерване на разстоянието, радиуса и диаметъра. Коленичил в снега, записа, изчисли и документира всичко. Замисли се, докато стрелките на съоръженията му се въртяха като луди.

— Най-висок заряд, почти чиста положителна енергия, обхваща област в радиус от три метра и шестдесет сантиметра. Повечето от паранормалните източници включват защитни кръгове. Този е най-силният, който съм открил досега.

Прибра уредите в джобовете си и започна с голи ръце да разравя снега. Поизпоти се, докато разчисти достатъчно голям участък от енергийния кръг.

— Няма никакви белези под снега, нито символи. Ще трябва да се върна обратно с лопата, за да разчистя целия кръг. Ако е бил образуван в нощта, когато Евън Ремингтън е бил арестуван — преди повече от два месеца, би трябвало да е затворен според ритуала същата нощ. Все пак има остатък от положителна енергия — от порядъка на шест цяло и две по скалата на уредите ми.

Шест цяло и две! Едва не подскочи, щом осъзна какво означава това.

— При предишния си опит с други активни кръгове, дори по време на ритуал, съм регистрирал не повече от пет цяло и осем. Ще трябва да проверя тези данни.

Мак отново се изправи на крака, целият покрит със сняг, и направи множество снимки. Изпусна фотоапарата си и изруга. Беше му необходимо известно време, докато го изрови от купчината сняг, и се разтревожи, да не би да се е повредил.

Но нищо не можеше да помрачи тръпката. Застана неподвижно сред смълчаната гора и се запита дали наистина е попаднал на сърцето на сестрите.

Час по-късно, без да се е прибирал в къщата, Мак с мъка пристъпваше по заснежения плаж. Приливът и отливът бяха отнесли част от снега. Но влагата и студът оставаха непоклатими.

Откъм морето на талази се носеше леден въздух. Въпреки че беше навлечен с доста дрехи, пръстите на ръцете и краката му усещаха студа.

През ума му за миг премина мисълта за горещ душ и чаша димящо кафе, докато разглеждаше мястото, където си спомняше, че бе видял жената през първата нощ, откакто бе на острова.

— Какво правиш, по дяволите?

Мак вдигна поглед и видя Рипли, застанала на вълнолома. Беше леко смутен, защото още щом я погледна, първата му мисъл бе за горещ, страстен секс.

— Работя. А ти?

Тя сложи ръце на хълбоците си. Мак не можеше да види очите й, защото бяха скрити зад тъмни очила. Съжали, че не се бе сетил да вземе своите, защото слънчевата светлина, отразявана от снега, го заслепяваше.