Читать «Небе и земя» онлайн - страница 44

— Дай ми пет минути и ще бъдеш готова. — Мак пристъпи напред, докато гърдите му се опряха в дланта й.

— И дума да не става! Обличай си палтото и тръгвай!

За миг й хрумна, че няма да се подчини. Тогава, сякаш под въздействието на магия, той отстъпи назад.

— Когато дойде моментът, искам пицата да е голяма, с много пълнеж.

— Чудесно, аз — също.

— Това улеснява нещата. — Мак облече палтото си и взе фотоапарата. — Радвам се, че те открих, заместник-шериф Тод. Благодаря за кафето.

— Тук сме, за да служим на обществото, доктор Бук.

Когато излезе, той нахлузи скиорската си шапка. Би могъл да се върне на плажа и да се потопи в ледената вода. Ако не се удавеше, щеше да се поохлади.

Шеста глава

Налагаше се да провежда много бързи разговори, да дава подкупи и да се бори със зъби и нокти. Но Джонатан К. Хардинг бе готов на всичко, когато ставаше въпрос за сензационна статия.

Инстинктът му, който той смяташе за най-добрия в бизнеса, му подсказваше, че Евън Ремингтън е ключът към сензацията на десетилетието. Не само поради скандала, който все още тлееше. Всичко, свързано с Ремингтън — как бе прикривал склонността си към насилие от света, от прочутите си клиенти в Холивуд, от висшето общество, — според Хардинг вече бе преповторено многократно. Дори повечето подробности за бягството на красивата му млада съпруга, рискувала живота си, за да се освободи от жестокостта и заплахите му, вече бяха банални.

Беше се поразровил и имаше достатъчно достоверна информация къде и как е избягала, къде е работила и живяла през първите осем месеца, след като бе разбила мерцедеса си върху скалите. От това би се получило интригуващо четиво. Бившата дама от висшето общество, глезената принцеса — да живее в евтино обзаведени стаи, да работи като готвачка в заведения за бързо хранене или сервитьорка, местейки се от град в град, с пребоядисана коса и променено име. Тази история би му донесла успех.

Но най-голям интерес за него представляваше периодът от заселването й на малкото парче земя в Атлантическия океан до затварянето на Ремингтън в килия. Нещата там просто не изглеждаха правдоподобни, не бяха достатъчно подредени, за да може Хардинг да приключи със случая. Или по-скоро — изглеждаха твърде подредени.

Ремингтън случайно я открива. Чисто съвпадение. Набива я. Влиза героят — местният шериф, новата й любов.

„Дори след раняването си — мислеше си сега Хардинг — продължава да се грижи за спасението й. Арестува Ремингтън в гората, отървавайки красивата героиня от опасността да й пререже гърлото. Отвежда го в затвора и едва тогава отива в болницата да зашият раната му.“

Доброто момче спасява хубавицата, лошото момче отива в изолатора за душевноболни. Доброто момче се оженва за момичето и заживяват щастливо.

Тази история бе предъвквана в медиите седмици наред след арестуването на Ремингтън. И както става обикновено, постепенно беше престанала да предизвиква интерес.

Но се носеха слухове, които никой не бе успял да потвърди, че онази нощ в гората се е случило и нещо друго, освен светкавична полицейска акция. Слухове за магьосничество.