Читать «Небе и земя» онлайн - страница 40

— Похвали се, че е умен и спомена, че това дразнело някои хора.

— Не и мен. Заинтригувана съм и предполагам, че именно на това се е надявал.

— Каза, че няма никакви намерения спрямо теб в личен план.

— Сега вече съм обидена. — Миа се засмя и целуна Лулу по бузата. — Все още ли се чувстваш отговорна за мен?

— Не е зле да помислиш по въпроса. Той е любезен, богат и със забележителен ум… а и хваща око.

— Не е за мен. — Миа леко въздъхна и потърка буза в косите на Лулу. — Щях да знам, ако беше. — Лулу понечи да заговори, но не каза нищо, а само обви ръка около кръста на Миа. — Не мисля за Самюъл Лоугън — продължи Миа, въпреки че не бе напълно искрена. Той бе единственият мъж, който някога бе притежавал сърцето й, и единственият, който го бе разбил. — Умният и привлекателен доктор Бук просто не ме привлича. Имаш ли намерение да разговаряш с него?

— Зависи.

— Ако се притесняваш, че ще имам нещо против — не е така. Мога и сама да се пазя, но не ми е необходима защита. Не и от него. — Имаше нещо друго, не съвсем ясно, което витаеше около къщата, но то не идваше от Макалистър Бук. Миа се отдръпна и отново вдигна чашата си с чай. — Всъщност може и аз да се съглася да разговарям с него. За петдесет долара на час — засмя се със задоволство. — Фантастично!

Натоварен с портативното си оборудване, Мак си проправи път през натрупалия сняг в малката горичка до къщата. Според полицейския доклад и новинарските истории, които бе чел, Нел бе побягнала именно в тази посока, когато Евън Ремингтън бе нападнал нея и Зак Тод.

Вече бе приключил с огледа на кухнята, където бе станало нападението. Не бе открил нито отрицателна енергия, нито следи от насилие. Отначало бе озадачен от това, но после се бе досетил, че Нел и Миа са пречистили къщата.

Надяваше се да открие нещо в гората.

Въздухът бе неподвижен и студен. По тъмните стволове и клони на дърветата проблясваше скреж. Снегът по тях приличаше на пухкави кожени ивици.

Вниманието му бе привлечено от следи, които навярно бяха на сърни. Бързо провери дали е заредил фотоапарата си.

Премина през малко поточе, чиито води си проправяха път между камъни и лед. Въпреки че уредите му не регистрираха никакви аномалии, той долавяше нещо. След миг осъзна, че е просто спокойствие. Просто удоволствие. Обади се птица и прелетя край него като куршум. Мак се спря, щастлив и доволен. „Тук човек се чувства добре — помисли си. — Място, където умът може да бъде спокоен. Място за пикници и размисъл.“

Продължи да върви — малко неохотно, но си обеща да се върне и просто да се порадва на обстановката.

Докато бродеше, макар да мразеше да си разваля настроението, се опита да си представи какво ли е било усещането да бягаш в мрака от човек, готов да извърши насилие. Мъж, въоръжен с нож, вече окървавен.