Читать «Небе и земя» онлайн - страница 37

— Не съжалявам за това дори за миг. Изборът беше мой. И отново бих го направила. Просто оттогава насам трудно се владея. Не знам защо. — „По-скоро не бих признала, че знам“, помисли си тя и гневно стисна зъби. — Причиних физическа вреда. Поправих я, но все още се чувствам виновна.

— Как го прие той?

— Като нещо дребно и незначително. Даде ми чаша вода, просто ме потупа по главата и отново се върна към разговора, сякаш съм направила малка пакост — като да разлея вино върху покривката. Куражлия е. Не мога да отрека.

Нел се върна и погали Рипли по косите, сякаш бе дете.

— Много си строга към себе си. Аз не мога да преброя грешките, които съм направила през последните месеци, въпреки че Миа ме води стъпка по стъпка.

— Мисля, че не е уместно точно сега да споменаваме името й. — Рипли отново се наведе и започна да се храни, като че ли храната би отпуснала свития й стомах. — Ако тя не го бе довела тук…

— Не го е довела тя, Рипли. — Едва доловимото нетърпение в гласа на Нел накара Рипли да повдигне рамене. — Ако не му бе дала под наем къщата, щеше да си намери друга или да отседне в хотела. Хрумвало ли ти е досега, че го прие за наемател и се съгласи да разговаря с него само за да контролира до известна степен положението?

Рипли отвори уста, но не каза нищо.

— Не, не ми е хрумвало. Сигурно е така. Тя никога не е пропускала да прояви хитрост.

— Аз също имам намерение да разговарям с него.

Лъжицата на Рипли изтропа в купичката:

— Това е лоша идея. Ужасно лоша!

— Доста размислих. Обещал е на Миа, че няма да използва истински имена. Работата му ме интересува — продължи Нел, докато събираше сладкишите от тавата и ги подреждаше върху решетката, за да изстинат. — Самата аз искам да науча повече за тези неща. Не отричам това, което съм, за разлика от теб.

— Не мога да ти казвам какво да правиш. — Но би могла да се погрижи Мак да не бъде твърде настоятелен и да не се насочи в погрешна посока. — Какво мисли Зак за това?

— Остави на мен да взема решение. Вярва ми и ме уважава. Чудесно е да знам, че ме обича. Доктор Бук не ме плаши.

— По-опасен е, отколкото изглежда — промърмори Рипли. — Създава впечатление на безобидно кутре. Но всъщност не е така.

— Що за човек е?

— Интелигентен, изискан. О, има и качествата на невинно кутре — и тази комбинация е обезоръжаваща. В един миг се чуди къде е забравил главата си, а в следващия…

Нел отново седна:

— Какво в следващия?

— Той ме целуна.

Нел допря върховете на пръстите си:

— Наистина ли?

— Уж беше шега. Изпрати ме до вратата — като ученичка след танцова забава. След това просто… — Гласът на Рипли заглъхна, докато с жестове показваше как бе обвил ръце около нея. — Бавно ме завладя и се почувствах замаяна, изгаряща.

— Боже мои!

— Сякаш се размекнах в ръцете му, докато правеше невероятни неща с устните ми. — Рипли въздъхна, после отново си пое дъх. — Целувала съм се с много мъже и умея да го правя доста добре. Но този път едва се задържах на краката си.