Читать «Небе и земя» онлайн - страница 35

Не бих я целунал, ако не ме бе предизвикала. Наистина нямах намерение да правя това на този ранен етап от нашата връзка. Отговорът й бе неочакван и… възбуждащ. Тя е силна жена — както тялом, така и духом — и да почувстваш как почти губи самообладание в ръцете ти…

Мак спря, за да си поеме дъх и да пийне малко вода.

Почувствах реакцията на тялото й до своето и топлината… Знанието за химичните и биологичните причини за повишаване на телесната температура по време на такова събитие не прави преживяването по-малко вълшебно. Все още усещам вкуса й — силен и остър. И чувам сподавения й стон. Краката ми се подкосиха, когато обви ръце около шията ми. Сякаш бях завладян от нея. Само още една минута — и щях да забравя, че стоим пред вратата й в леденостудена нощ.

Но тъй като аз — въпреки дръзкия й отговор — бях инициатор на прегръдката, отговорността беше моя. Поне имах удоволствието да видя лицето й, замаяния, замечтан израз на очите й. И как тръгва с главата напред към затворената врата.

Това бе забавно.

Разбира се, на връщане на два пъти едва не излязох от пътя и не се загубих, но това не би се случило без причина.

Да, искам да я видя отново — поради много причини. И не се надявам да спя спокойно тази нощ.

Пета глава

Нел слагаше глазура на последната партида канелени кифлички. Разполагаше с един час, докато стане време да натовари колата си със стока за кафенето. Днешната супа беше гъбена и вече бе плътно затворена в чайника. Трите вида салати бяха готови, кифличките — сложени във фурната, и току-що бе завършила крем питата.

Беше на крак от пет и половина.

Диего, лъскавият й сив котарак, се бе свил на един от кухненските столове и я наблюдаваше. Люси, голям черен лабрадор, се бе изтегнала в ъгъла и наблюдаваше Диего. Бяха свикнали един с друг — най-вече тя с него — и водеха мирно съжителство, основано на недоверие и подозрение.

Докато сладкишите й се печаха, Нел пусна радиото съвсем тихо и зачака.

Когато Рипли влезе със замъглени очи, облечена с клина и футболната фланелка, с които спеше, Нел спокойно й подаде чаша кафе.

Рипли промърмори нещо като благодаря и се настани на един стол.

— Навалял е доста сняг и ще провали сутрешния ти крос.

Рипли отново промърмори. Никога не се чувстваше напълно във форма, без да е пробягала сутрешните си пет километра. Но кафето донякъде помагаше. Отпи глътка и лениво погали Люси по главата, когато тя дойде да я поздрави.

Трябваше да използва проклетата бягаща пътечка. Мразеше това, но не можеше да издържи два дни без тичане. Зак бе първа смяна. Къде ли беше той, по дяволите? Реши да почака до средата на сутринта, преди да отиде във фитнес клуба. Не искаше да среща Мак. Не че я притесняваше или нещо подобно. Вече бе обмислила ред много правдоподобни извинения за реакцията си на целувката за лека нощ. Просто не желаеше да си има работа с него — и точка!

Нел сложи някаква купичка пред нея. Рипли примигна.

— Какво е това?

— Овесена хаша.

Подозрително и без апетит, тя се наведе и помръдна ноздри.