Читать «Небе и земя» онлайн - страница 34

Физическите промени, които настъпиха при нея по време на този феномен, бяха разширяване на зениците, прилив на кръв под кожата.

Гневът й веднага се насочи навътре.

Мисля, че тази липса на контрол и страхът от това, на което е способна, са причината за отказа й да разговаря и да изследва природата на своя талант.

Тя е интересна жена, очевидно привързана към семейството си. Във всички области — освен в тази — имам чувството, че е изключително уверена в себе си.

Красива е, когато се усмихва.

Той спря и се поколеба дали да не задраска последното наблюдение. Не бе точно. Рипли не бе красива — привлекателна, интересна, но не и красива.

Все пак Мак си напомни, че дневникът е за впечатления. Щом бе написал, че е красива, явно тази мисъл бе в съзнанието му, така че остави бележката.

Вторият инцидент стана малко преди да излезем и несъмнено решението бе по-трудно за нея. Фактът, че реши да отстрани изгарянията, съзнателно да демонстрира способността си, говори за силно чувство кое е правилно и кое грешно. Това, както и инстинктът да защитава хората и нещата, които обича, надделяват над упорството да потиска дарбите си.

Надявам се скоро да узная какво събитие — или събития — са й повлияли да отрича и крие способностите си.

Трябва да я видя още веднъж, за да потвърдя предположенията си.

— О, по дяволите! — промърмори той. Ако тук не можеше да бъде честен, къде тогава?

Искам да я видя отново, но срещата да бъде лична. Приятно ми е да бъда с нея — дори когато се държи грубо и заядливо. Боя се, че може би именно заядливото й държане ми допада. Освен това помежду ни има силно сексуално привличане. За разлика от обяснимото възхищение, което изпитах от красотата на Миа Девлин, когато я видях за пръв път, и напълно естествените човешки фантазии, които последваха, това е по-силно и следователно — по-трудно преодолимо. Искам на всяка цена да опозная сложния характер на тази жена и да разбера коя е всъщност. От друга страна, просто искам да…

„Не — реши Мак, — дори личният дневник трябва да се цензурира.“ Не можеше да запише какво точно би искал да направи с Рипли Тод.

Открих, че си задавам въпроса как ли бих се чувствал като неин любовник.

Така написано, му се струваше по-приемливо. Нямаше смисъл да се впуска в подробности.

Откарах я до дома й тази нощ при минусови температури. Фактът, че бе дошла пеша и искаше да си отиде обратно при такова време, демонстрира нейната упоритост и стремеж към независимост. Очевидно я забавляват обикновените кавалерски жестове, като например да държат палтото й при обличане, да й отварят вратата. Не изглеждаше обидена, а развеселена, което намирам за обезоръжаващо.