Читать «Небе и земя» онлайн - страница 31

— Няколко. Знам какво е да бъдеш поведен в посока, в която не искаш да вървиш или за която не си готов. Хората твърдят, че знаят кое е най-добро за теб. Може би понякога е вярно. Но това не означава, че трябва да продължават да те насочват, докато ти отнемат правото на избор.

— Затова ли ме остави на мира тази вечер?

— Това бе едната причина. Другата е, че сама ще промениш мнението си. Не се пали — побърза да добави, щом я видя да стиска устни. — Когато пристигнах тук, мислех, че Миа е тази, с която би трябвало да работя. Но се оказа по-важно да се позанимавам с теб — или поне отначало.

— Защо?

— Има нещо, което трябва да открия. Между другото ти вече изпълни условието на баса. Ще те откарам у дома ти.

— Нямам намерение да променям мнението си.

— Тогава добре е, че имам много време за губене. Ще ти донеса палтото.

— Няма нужда да ме изпращаш.

— Готов съм да разреша този спор със свободна борба — провикна се той. — Няма да те оставя да си отидеш пеша в тъмното, при минусови температури.

— Не можеш да ме откараш, защото не си почистил колата си от снега.

— Тогава ще я почистя и ще те откарам. Трябват ми само пет минути.

Рипли понечи да възрази, но външната врата хлопна и тя остана сама в къщата.

Любопитството я подтикна да открехне задната врата. Застана на прага и затрепери от студ, докато наблюдаваше как Мак атакува с лопатата снега около роувъра. Трябваше да признае, че мускулите, които бе видяла сутринта във фитнес клуба, не бяха само за показ. Оказа се, че доктор Бук умее да си служи с ръцете. Все пак не бе особено старателен. Рипли понечи да извика, за да му го каже, но осъзна, че така би издала, че е проявила интерес и го е наблюдавала. Вместо това, затвори вратата и разтри ръцете си, за да ги стопли.

Когато външната врата отново се затръшна и се чу как Мак изтупа краката си, тя стоеше, облегната на кухненския плот, и се преструваше на отегчена.

— Навън е кучешки студ! — извика той. — Къде сложих нещата ти?

— В спалнята. — Рипли се възползва от няколкото мига насаме и притича около масата, за да надзърне в записките му. Гневно просъска, когато видя, че са стенографирани — или поне предположи, че е така. Във всеки случай бяха изписани със странни символи, чертички и камшичета, които за нея не означаваха нищо. Но скицата в средата на страницата я накара да зяпне от изненада.

Беше изобразено нейното лице и приликата бе поразителна. Набързо нахвърляна скица с молив в анфас. Изглеждаше… „Ядосана“, реши тя. И любопитна. Да, беше прав. Не можеше да отрече, че Макалистър Бук събужда любопитството й.

Когато Мак влезе, тя бе на около стъпка встрани от масата, невинно пъхнала ръце в джобовете си.

— Забавих се малко повече, защото не можах да открия ключовете си. Все още не мога да си обясня какво правеха в мивката в банята.

— Полтъргайст? — каза тя весело и това го накара да се засмее.

— Не, за съжаление. Изглежда, никога не слагам едно нещо два пъти на едно и също място.

Беше оставил следи от сняг из цялата къща. Рипли не обърна внимание на това. Облече жилетката и сложи шала си.