Читать «Небе и земя» онлайн - страница 29

След тези думи тя вдигна пръстите си и ги разпери. Но ръката й затрепери, когато погледна надолу и видя червените следи от допира на пръстите си.

— Няма да го направя. — Положи усилие да успокои дишането си, да спре прилива на необуздана енергия и отново да стане предишната Рипли.

— Заповядай.

Не бе усетила кога бе станал и отишъл до мивката. След миг стоеше до нея с чаша вода в ръка.

Когато я взе, Рипли не бе сигурна дали е ядосана или смутена. Но знаеше, че вината е негова.

— Нямаш право да идваш тук и да се ровиш в живота на хората.

— Познанието и истината ще ни спасят от хаоса. — Гласът му бе тих, говореше разумно и я накара да изпита желание да го ухапе. — Привеждането им в хармония ни прави хора. Без това фанатиците всяват страх и невежество, както в Салем преди триста години.

— Това, че вече не бесят вещици, не прави света по-толерантен. Не искам да бъда част от проучванията ти. Край!

— Добре. — Мак изведнъж забеляза, че е ужасно уморена. Изпита смесица от чувство за вина и състрадание. — Добре. Но миналата нощ се случи нещо, което може би ще направи това трудно и за двама ни. — Изчака няколко мига, докато тя се намести на стола и с неохота насочи вниманието си към него. — На плажа видях една жена. В първия момент помислих, че си ти: същите очи, същият цвят на косите. Беше много самотна и ужасно тъжна. Погледа ме известно време, а после изчезна.

Рипли стисна устни и вдигна чашата с вино:

— Може би си прекалил с мерлото.

— Тя търси изкупление. Искам да й помогна да го на мери.

— Искаш информация — отвърна Рипли. — За да оправдаеш идването си дотук, се опитваш да изкопчиш колкото е възможно повече.

— Искам да разбера. — „Не“, призна си вътрешно той. Това не бе всичко. Не бе същността. — Искам да знам.

— Тогава разговаряй с Миа. Тя обича да я слушат с интерес.

— Заедно ли сте израснали?

— Да — и какво от това?

„По-лесно е — помисли си той, — дори е по-приятно да се работи с нея, когато се върне към заядливата си същност.“

— Усетих някакво напрежение помежду ви.

— Принуждаваш ме да се повторя. И какво от това?

— Любопитството е първият мотив на учения.

— Но понякога убива — подигравателно вметна Рипли. — Не бих нарекла преследването на вещици наука.

— Знаеш ли, че точно това казва и баща ми! — отвърна Мак, изправи се и отнесе купичките от супата до мивката.

— Изглежда, баща ти е разумен човек.

— Той наистина е такъв. Аз съм най-голямото му разочарование. Не, не е честно. — Мак се върна и допи виното си. — Аз съм загадка за него. Не може да ме разбере, сякаш някои от парчетата на пъзела не се подреждат. Е, разкажи ми за своите родители.

— Пенсионери са. Баща ми беше шериф преди Зак, а майка ми — счетоводител. От известно време тръгнаха на дълга обиколка из страната и все още пътуват.

— Националните паркове ли посещават?

— И други неща. Най-сетне имат време за свой собствен живот. Като две деца в безкрайна пролетна ваканция.