Читать «Небе и земя» онлайн - страница 30

От разказа й Мак разбра, че Тод са сплотено и щастливо семейство. Явно проблемът със свръхестествената й сила не произтичаше от семеен конфликт — беше сигурен в това.

— С брат ти работите заедно.

— Очевидно.

Нямаше съмнение, че отново е заядлива, както обикновено.

— Вече се познавам с него. Не си приличате много. — Мак вдигна поглед от записките си. — Освен по очите.

— Зак е съчетал в себе си всички най-добри гени на родителите ни. За мен не са останали.

— Ти си присъствала, когато е бил ранен при арестуването на Евън Ремингтън.

Лицето й отново стана непроницаемо.

— Искаш ли да прочетеш полицейския доклад?

— Вече го прочетох. Преживели сте доста напрегната нощ. — „Достатъчно по този въпрос“, реши той. — Харесва ли ти работата като полицай?

— Не правя нищо, което не ми харесва.

— Щастливка! Защо „Малтийският сокол“?

— А?

— Любопитен съм защо избра него, вместо „Казабланка“?

Рипли поклати глава, за да събере мислите си.

— Не знам. Защото смятам, че Бергман би трябвало да каже на Богарт: „Париж — друг път“, вместо да се качва в самолета. В „Сокола“ направи каквото трябваше. Предаде Астор. Това беше справедливост.

— Винаги съм си представял как Илза и Рик се събират след войната, а Сам Спейд… Е, той просто си остава Сам Спейд. Каква музика обичаш?

— Моля?

— Музика. Каза, че обичаш да тренираш на музика.

— Каква връзка има това с твоите проучвания?

— Каза, че не искаш повече да те въвличам в работата си. Можем да прекараме остатъка от времето във взаимно опознаване.

Рипли въздъхна и отпи от виното:

— Наистина си странен индивид.

— Добре тогава. Стига сме говорили за теб! Нека поговорим за мен. — Отново седна и видя лицето й замъглено, което го подсети да свали очилата си. — На тридесет и три години съм, завидно богат, вторият син на семейство Бук от Ню Йорк. Клонът Макалистър — доста хора от рода носят тази фамилия като първо име — се занимава с корпоративно право. Започнах да се интересувам от свръхестествени явления още като дете — историята, разнообразието, влиянието им върху културата и обществото. Моят интерес накара родителите ми да потърсят съвет от психолог, който ги увери, че това е някакъв вид протест.

— Завели са те на психиатър, защото си се интересувал от призраци?

— Когато си четиринадесетгодишен първокурсник в колеж, нормално е да се безпокоят за психичното ти здраве.

— Четиринадесет? — Рипли сви устни. — Определено е необичайно.

— Е, беше много трудно да си намеря приятелка. — Лекото трепване на устните й му достави удоволствие. — Насочих енергията на първите сексуални пориви към ученето и личните си интереси.

— Значи отрано си се отдал на книгите и изследванията.

— Може да се каже. Когато навърших осемнадесет години, родителите ми се отказаха от опитите да ме накарат да работя в една от фамилните фирми. После навърших двадесет и една и можех да разполагам с част от парите от попечителския си фонд.

Рипли наклони глава встрани. Беше истински заинтригувана и не можа да се сдържи да не го попита:

— Имал ли си някога приятелка?