Читать «Небе и земя» онлайн - страница 28

Сега я накара да се почувства като глупава студентка.

— Не знам откъде си научил всички тези неща и откъде ти е хрумнала глупавата идея, че съм… — Нямаше намерение да му достави удоволствие, като произнесе думата. — Тези шмекерии са твоя специалност, не моя, доктор Свръхестествен.

Озадачен, той наклони глава встрани:

— Защо си ядосана?

— Не съм. — Наведе се напред. — Искаш ли да видиш как изглеждам, когато съм ядосана?

— Не държа. Но съм готов да се обзаложа, че ако сложа сензора сега, ще получа много интересни данни.

— Спирам да се обзалагам с теб. Всъщност вече не искам да имам нищо общо с теб.

Мак й позволи да се изправи и продължи да води бележки.

— Имаш още четиридесет и пет минути. Ако си решила да се отказваш… — срещна гневния и поглед. — Мога само да направя извод, че се страхуваш. Нямам намерение да те плаша или смущавам. Извинявай.

— Заври си извиненията отзад! — Рипли се бореше с гордостта си, което винаги бе най-трудната битка. Беше се хванала на глупав бас и бе приела условията. С нервно движение дръпна обратно стола си и отново седна.

Мак не й напомни, че бе загубила облога, а просто продължи да си води бележки и Рипли скръцна със зъби при мисълта, че предварително е знаел, че ще излезе победител.

— Тук ще направя голям скок. Явно не практикуваш.

— Няма какво да практикувам.

— Не си глупава жена. Освен това ми се струва, че си доста самоуверена.

Погледна лицето й. Тя се опитваше да запази спокойствие, но под него прозираха силни, неукротими чувства.

Мак отчаяно искаше да се добере до тях, да ги разкрие, да прозре същността й. Но осъзна, че никога няма да успее, ако толкова бързо я отблъсва.

— Предполагам, че това е деликатна област за теб. Извинявай.

— Вече ти казах какво мажеш да направиш с извиненията си. Същото важи и за предложенията.

— Рипли… — Мак вдигна ръка и разпери пръсти в знак на отстъпление. — Не съм репортер, тръгнал на лов за сензации. Не съм и любопитен зяпач или новак, който търси наставник. Това е работата ми. Мога да обещая, че ще уважа правото ти на лични тайни и няма да запиша името ти в документацията. Няма да направя нищо, което би те засегнало.

— Не се притеснявам от теб, Бук. Потърси си друго опитно зайче. Твоята работа не ме интересува.

— Нел ли е третата?

— Остави Нел на мира! — Без да се замисли, тя протегна ръка и го сграбчи за китката. — Ако забъркаш и нея, ще те разкъсам.

Мак застина и затаи дъх. Зениците му бяха станали тъмни, почти черни. Там, където пръстите й го бяха докоснали, усещаше такава горещина, че не би се изненадал, ако от кожата му излезеше дим.

— „Не причинявай никому вреда!“ — успя да отвърне Мак, без да повиши тон. — Това не е само философия на Мисията, а и мое убеждение. Няма да направя нищо, което да навреди на снаха ти или на теб, Рипли. — Много бавно, сякаш гледаше куче — пазач, което се е отскубнало от синджира си, той доближи ръката си и я сложи върху нейната. — Не можеш да го контролираш, нали? — Гласът му прозвуча тихо. — Не съвсем. — Стисна ръката й почти приятелски. — Ще изгориш китката ми.