Читать «Небе и земя» онлайн - страница 26

Рипли огледа техниката, заела почти цялата всекидневна:

— Живееш в такава обстановка, а питаш мен дали съм полудяла.

— Много е студено за вечерна разходка. — Той инстинктивно хвана ръцете й и ги разтри, въпреки че бяха с ръкавици.

— Не се мотай. Времето тече.

— Не си променила отношението си. — Този път тонът му не бе спокоен и безгрижен, а издаваше нетърпение. Накара я да го изгледа подозрително. — Виждала ли си някога измръзнали пръсти?

— Всъщност… ей! — Рипли рязко се отдръпна, когато той свали ръкавиците й, за да провери пръстите.

— Бях с група в Непал преди няколко години. Един от студентите прояви небрежност. — Мак не обърна внимание на съпротивата й и леко разтри пръстите й. — Загуби два.

— Аз не съм небрежна.

— Добре. Нека да взема палтото ти.

Рипли го свали, както и шала, вълнената шапка и шушляковото елече и струпа всичко това в ръцете му.

— Очевидно не си небрежна.

Той се огледа, търсейки къде да остави дрехите й. Рипли не можа да сдържи смеха си:

— На пода е доста удобно.

— Не, само… — Мак се сети за леглото и се отправи между уредите към спалнята.

— От тъмното ли се боиш? — провикна се тя.

— А?

— Всички лампи в къщата са запалени.

— Да се боя от тъмното? — Мак отново се появи. — Винаги забравям да ги загася. Днес си купих от супата на Нел. Току-що я опитах. Искаш ли? — Отлично прочел мислите й, очакваше отказ. — Яденето не влиза в определения час.

— Не съм гладна — бързо отвърна тя и се намръщи.

— Добре, после ще я изям, така че можем да започваме. Къде ли сложих… — Потупа джоба си и се завъртя. — О, да! — Откри диктофона зад монитора. — Първо искам да запиша някои основни лични данни, така че ще… — Замълча и смръщи вежди. На дивана бе натрупал папки, изрезки от вестници, научни книги, фотографии и други принадлежности. Дори на пода нямаше място, където да седнат двама души. — Имаш ли нещо против тази част да бъде в кухнята? — Рипли сви рамене, пъхна ръце в джобовете си и го последва. — Първо ще се нахраня. — Мак взе купата, но реши да се смили над нея. — Защо не промениш мнението си, за да не се чувствам неудобно, като ям пред теб?

— Добре, имаш ли бира?

— Не, съжалявам. Но имам много хубаво „Мерло“.

— И то ще свърши работа.

Остана права, докато Мак сипваше супата в купички и наливаше вино.

— Седни. — Той се настани срещу нея, но веднага стана. — По дяволите, връщам се след минута! Можеш да започнеш да се храниш.

Рипли взе лъжицата си, а Мак се втурна обратно във всекидневната. Чу се мърморене, ровене из хартии и шум от падане на нещо дребно на пода. Върна се с тетрадка, два молива и чифт очила с метални рамки.

В мига, когато ги сложи, стомахът й се сви. „О, боже! — помисли си Рипли. — Невероятно секси професор.“

— Ще си водя бележки — обясни той. — Преди да включа касетофона, как ти се струва супата?

— Нел я е правила — кратко отвърна Рипли.

— Да. — Мак започна да се храни. — Тя ми спаси живота онази вечер, когато бях загубил представа за времето. Намерих порция мидена яхния във фризера и едва не се разплаках. Брат ти е щастливец. Вчера се запознах с него.