Читать «Небе и земя» онлайн - страница 24

Имаше предостатъчно обаждания, за да бъде заета цял ден: кола, паднала в канавката след подхлъзване, счупено стъкло от снежна топка и обикновеното разнообразие от пакости, които свободните от училище хлапета измисляха в снежни дни като този.

Все пак случката във фитнес клуба терзаеше съзнанието й и разваляше настроението й.

В полицейския участък Зак я слушаше как мърмори проклятия и наблюдаваше безмълвно как налива кафе след кафе. Той бе търпелив човек и познаваше сестра си. Бяха се срещнали няколко пъти през деня по време на патрулиране и бе усетил признаци на избухливост. Те все още не бяха отминали и това го подтикна да полюбопитства за причината. Моментът му се струваше подходящ. Самият той си почиваше, вдигнал крака на бюрото, с чаша в ръка.

— Ще продължиш ли да си траеш за това, което те е ядосало, или ще изплюеш камъчето?

— Нищо не ме е ядосало. — Рипли шумно сръбна от кафето, опари езика си и изруга.

— Изглеждаш кисела, откакто се върна от фитнес клуба тази сутрин.

— Не съм кисела. Ти си кисел.

— Просто съм замислен — поправи я той, — а мисленето е единственият начин за намиране на разрешение на конфликт или сложна ситуация. Да си кисел означава да гледаш навъсено дълго време, докато накрая излееш гнева си върху някого. Тъй като аз съм единственият на прицел, имам интерес да знам какво ври в душата ти.

Рипли се обърна към него с подигравателна усмивка:

— Това е най-тъпото нещо, което съм чувала.

— Слушай. — Зак й се закани с пръст. — Усещам, че всеки момент ще си го изкараш на мен. Кажи ми кой те е ядосал и заедно ще насиним задника му от бой.

Рипли не можеше да отрече, че брат й умее да я разсмива, когато е най-потисната. Приближи се към бюрото и седна на ръба.

— Запозна ли се с онзи образ Бук?

— Големият мозък от Ню Йорк? Да, срещнах го, докато се разхождаше из селото, за да се ориентира. Изглежда доста приятен.

— Приятен? — изсумтя Рипли. — Знаеш ли защо е тук?

Зак промърмори нещо вместо утвърдителен отговор. Само споменаването на името му бе достатъчно да разбере кой е източникът на нейния гняв.

— Рип, непрекъснато се натъкваме на какви ли не вариации на тази тема. Не може да живеем на Острова на Трите сестри и да я избягваме.

— Този път е различно.

— Може би. — Той се намръщи, когато се изправи, за да си налее още кафе. — Това, което се случи с Нел през есента, поражда много въпроси. Не само защото тя се върна, образно казано — възкръсна от мъртвите, или защото се разкри, че онзи негодник Ремингтън я е малтретирал по време на брака им. Дори не защото се опита да я убие, когато я откри тук.

— И те рани. — Каза го тихо, защото сякаш все още виждаше кръвта по ризата му, тъмния й блясък в сенките на гората.

— Всичко това бе подходящ материал за пресата — продължи Зак. — Голям, доходен скандал. Добре че овладяхме положението… Направихме всичко възможно да не се разчуе.

— Доколкото беше по силите ни — съгласи се тя.

Зак застана до нея и докосна лицето й. Знаеше, че онази нощ тя бе нарушила обещанието си. Беше съединила ръце с Миа и бе използвала свръхестествените си способности, за да спаси Нел и него.