Читать «Небе и земя» онлайн - страница 25

— И все пак доста неща бяха раздухани — продължи тихо той. — Мълвата, спекулациите и бръщолевенията на един луд са достатъчни, за да събудят интерес. Можеше да се очакват посещения във връзка със събитието.

— Очаквах да се появят любопитни хора — призна тя. — Може би повече наивни туристи или нещо подобно. Но този Бук е различен. Той е сериозен, нещо като… не знам как точно да се изразя… кръстоносец. И има научна титла. Много хора биха го сметнали за луд, а други — не. Освен всичко може би Миа ще реши да си сътрудничи с него.

— Да, тя — може би. — Зак пропусна да добави, че същото би могла да направи и Нел. Вече бяха разговаряли на тази тема. — Изборът е неин, Рип. Това не трябва да оказва влияние върху твоя.

Сестра му хвърли сърдит поглед към кафето си:

— Той спечели да му отделя един час.

— Какво?

— Подлият негодник спечели бас тази сутрин. Аз загубих, така че трябва да му сътруднича един час в неговите вуду глупости.

— Как така загуби?

— Не ми се говори за това — промърмори Рипли.

Но Зак вече изгаряше от любопитство да разбере какво е станало.

— Тази сутрин не си ходила другаде, освен във фитнес клуба, нали? Чух, че се е записал за членство. Там ли го срещна?

— Да, да и да. — Тя се отдръпна от бюрото и започна да крачи нервно из стаята. — Кой би предположил, че е толкова бърз? При спринта — добре, съгласна съм, нормално е да ме победи, защото има предимство с ръста. Но не и на четиристотин и осемдесет метра свободен стил.

— Състезавали сте се по плуване? — изненада се Зак. — Победил те е на плуване?

— Казах, че не ми се говори. Просто не бях във форма, това е! — Рязко се обърна и го погледна накриво. — Смях ли дочувам?

— Иска ли питане? Нищо чудно, че си толкова ядосана.

— Я млъквай! Не знам какво мисли да изпробва през този един час — със своите енергийни детектори и сензори за улавяне на духове. Само губене на време.

— Тогава няма за какво да се притесняваш. В колко часа е срещата ви?

— Млъквай, Зак!

Рипли реши, че трябва все пак да изпълни досадното задължение. Предпочете да повърви пеша и да отстъпи патрулната кола на Зак, защото това бе начин да отложи още малко неприятната работа, която отиваше да свърши.

Напълно се бе стъмнило, когато зави към жълтата къщичка. Имаше новолуние. От сутринта бяха навалели още няколко сантиметра сняг, но облаците се бяха разпръснали. Ясното небе и звездите даваха надежда за скорошно затопляне на времето, но сега студът режеше като бръснач.

Вървеше бързо и си светеше с джобното фенерче. Поклати глава, когато насочи лъча над роувъра на Мак. Не си бе направил труда да го почисти от снега. „Типично поведение на смахнат професор — реши тя. — Не обръща внимание на злободневните неща.“ Спря се пред вратата и потропа с юмрук.

Мак отвори, носеше сив, доста износен пуловер и също толкова износени дънки. Безпогрешно долови аромата на телешката супа, която Нел приготвяше, и реши, че само тя е причина устата й да се напълни със слюнка.

— Здравей! Господи, навън е страшен студ. Сигурно е под нулата. — Когато й стори път да влезе, той погледна навън. — Без кола ли си? Вървяла си пеша в това време? Полудяла ли си?