Читать «Небе и земя» онлайн - страница 23

Беше готова да му отвърне троснато, че каквото ще да става, няма да му позволи да я безпокои. Имаше само една малка пречка: не бе в състояние да устои на предизвикателството.

— Четири дължини, без преднина. — Тя нагласи очилата за плуване на главата си. — Когато победя, ще стоиш настрана от мен, няма да споменаваш за проекта си или както там го наричаш и няма да проявяваш лично любопитство.

— Това последното е истинско предизвикателство, заместник-шериф Тод, но съм съгласен. Ако аз победя, ще дойдеш в къщата и ще ми асистираш в някои тестове. Един час работа, но с пълно съдействие от твоя страна.

— Съгласна съм. — Когато й подаде ръка, тя само я погледна с безразличие. — Забрави!

Рипли го изчака да се присъедини към нея до стената и се подготви, като вдиша и издиша бавно няколко пъти.

— В свободен стил ли ще се състезаваме?

— Да. На три ли тръгваме?

Тя кимна.

— Едно, две…

На три двамата се оттласнаха едновременно и запориха водата. Рипли нямаше намерение да губи, дори не смяташе, че това е възможно. Откакто се помнеше, плуваше всеки ден, а и тук бе на своя територия.

Забеляза добрата му форма още при първата обиколка. Беше впечатлена, но знаеше, че нейната е по-добра.

Докоснаха отсрещната стена и се оттласнаха за втората обиколка.

Тя бе красива и Мак се надяваше по-често да му се удава възможност да я наблюдава — при по-малко напрегнати обстоятелства. Забеляза, че не само е силна, а и притежава грация на истинска атлетка.

Никога не се бе заблуждавал, че е велик в тази област. Но ако имаше нещо, което можеше да прави добре, то бе плуването. Трябваше да признае, че не бе очаквал силите им да са толкова изравнени. Неговият размах бе по-широк и бе с около десетина сантиметра по-висок от нея, но тя имаше невероятно силни крака.

При третата дължина Мак увеличи темпото. Рипли отвърна със същото. И двамата приемаха това като предизвикателство и то ги забавляваше. Тя си играеше с него. Отново усили скоростта. Струваше му се дяволски забавно, че си бе наумила на всяка цена до му натрие носа.

„Този негодник е като змиорка“, помисли си Рипли. Когато започнаха последната дължина заедно, осъзна, че сериозно е подценила възможностите му. Събра сили, втурна се напред и го изпревари с около четвърт от тялото си. Усети как при това последно усилие адреналинът й се покачи.

Беше поразена и зашеметена, когато той се устреми напред и докосна стената преди нея. Задъхана, повдигна очилата над челото си.

Никои, дори Зак не можеше да я победи на четири дължини. Това бе истински срам.

— Е? — Мак си пое дъх и приглади косата си назад. — Ще ти бъде ли удобно днес по някое време?

Негодникът дори не бе злорадствал. Това правеше вкуса на поражението още по-горчив. Беше се държал изключително почтено. Рипли започна да се пита дали не е дрогиран. Никой не би могъл да остане толкова спокоен без химическа намеса.

Изля част от яда си с чистене на сняг и поуспокои нараненото си его с една от превъзходните кифлички на Нел, но не престана да мисли за това.