Читать «Небе и земя» онлайн - страница 22

— Ти, приятелче, може и да си богат без особен труд, но аз трябва да работя, за да се издържам.

— Разбира се. Ако не се притесняваш заради високата стойност на енергията онзи ден, наистина бих искал отново да дойдеш. Сега, когато цялата ми техника е инсталирана и работи, бихме могли да пресъздадем събитието или да проверим дали може да се повтори.

— Не ме интересува.

— Ще заплатя загубеното ти време.

— Нямам нужда от парите ти.

— Това не го прави по-малко полезно. Помисли си. — Мак реши да прекъсне упражненията си и да й даде възможност наистина да помисли. — Между другото — добави, докато преместваше тежестите — имаш стегнат корем.

Рипли раздвижи устни и леко се озъби зад гърба му.

„Какво доживях — помисли си тя, докато довършваше упражненията си. — Някакъв задръстен учен да ме обвинява, че се страхувам.“ Ако не беше толкова смешно, би й се сторило обидно. После се замисли върху предложението му да й заплати за времето, което би загубила за глупавите му експерименти или проучвания — както и да ги наричаше. Жалко, че бе най-привлекателният и определено най-добре сложен мъж, когото бе срещала от месеци насам. Ако не бе толкова досаден слабоумник, биха могли да се позабавляват с упражнения от съвсем различно естество. Но вместо това, щеше да се старае да го избягва винаги, когато бе възможно. Нямаше да й бъде лесно, но поне нямаше да скучае през зимата.

Когато усети приятна умора в мускулите, Рипли се върна в съблекалнята, взе душ, облече банския си костюм и се отправи към басейна.

Би трябвало да се досети, че тук отново ще се натъкне на него. Беше я изпреварил и вече правеше обиколки с плавни, почти лениви движения на ръцете. С изненада установи, че тенът покрива всеки видим сантиметър от тялото му. Черният бански не скриваше много от него.

Рипли не се отказа от плуването дори при перспективата да дели басейна с него. Хвърли хавлиената кърпа встрани и се гмурна. Когато се показа над водата, той беше съвсем близо до нея и нехайно се носеше по повърхността.

— Имам една идея.

— Обзалагам се, че си пълен с идеи. — Тя потопи глава и приглади косите си назад. — Слушай, басейнът е голям, нека си го поделим. Ти стой от тази страна, а аз ще стоя от другата.

— Не бих го нарекъл идея, а по-скоро предложение.

— Бук, ще ме ядосаш.

— Нямам предвид… — Този път той наистина се изчерви и руменината, в съчетание с мъжествената набола брада, му придаде още повече чар. Рипли усети приятна тръпка на желание и това я смути. — Наистина не намеквам за… — Пое си дълбоко дъх, защото знаеше, че в противен случай ще започне да заеква. — Имах предвид да се състезаваме.

Блясъкът в очите й издаде, че идеята за състезание й допада, но след миг тя се преобърна във водата и заплува на другата страна.

— Не ме интересува.

— Ще ти дам четвърт дължина преднина.

— Да, явно наистина си решил да ме ядосаш.

— Предлагам четири дължини — упорито продължи гой. — Ако победиш, няма да те безпокоя повече. Ако аз победя, ще ми отделиш един час от времето си. Един час — срещу три месеца спокойствие. Определено ти би имала по-голяма полза от победата.