Читать «Небе и земя» онлайн - страница 15

Къщата бе малка, очарователно старомодна и няколко класи над подслона, който бе имал обикновено при експедициите си. Знаеше, че много хора мислят, че предпочита тъмните и прашни библиотеки. Често ги посещаваше, но се чувстваше като у дома си на палатка в джунглата, стига да имаше достатъчно батерии за поддържане на екипировката.

Всекидневната тук бе тясна и уютна, имаше диван, който изглеждаше леко пропаднал, и малка камина, готова за запалване. Реши, че трябва първо да се погрижи за това и разсеяно потупа джоба си, преди да забележи на полицата над камината кутия кибрит.

Благодарен за малката услуга, той запали огъня и продължи обиколката си. По навик заговори на себе си и гласът му отекна в тишината:

— Две спални. Едната би могла да се използва за помощен офис. Мисля, че ще се установя главно във всекидневната. Кухнята би ми потрябвала само ако отчаяно ми се наложи да готвя. Нел Тод.

Отново бръкна в джоба си и извади визитката на фирма „Три сестри“. Беше я взел от барплота в кафенето. Сложи я върху печката — да е пред очите му, ако му хрумнеше да готви.

Погледна през прозорците и с радост забеляза, че гората е съвсем близо, а наоколо няма други къщи. Той често работеше в необичайни часове, а наблизо нямаше съседи, които да недоволстват.

Хвърли единствената чанта, която бе взел със себе си, на леглото в по-голямата от спалните и седна, за да провери дали пружинира. Образът на Миа изплува в съзнанието му.

— Успокой се, момче! — напомни си той. — Без греховни помисли за жена, която би могла да ги изтръгне от главата ти, а освен това е и главният обект на проучването ти.

Доволен от това, че си бе осигурил място за живеене, Мак излезе навън да разтовари роувъра. Когато се върна повторно, забеляза патрулната кола, която току-що бе спряла, а от нея слезе Рипли.

— Заместник-шериф Тод.

— Доктор Бук. — Изпитваше чувство на вина, че се бе държала грубо при запознанството им. „Не бих се чувствала така — сърдито си помисли Рипли, — ако Нел не ме бе смъмрила.“ — Донесли сте доста неща.

— О, това е само малка част. Утре ще ми изпратят останалите.

Любопитна по природа, тя надникна в багажника на роувъра.

— Повече от тези тук?

— Да. Доста ценна техника.

Рипли извърна глава:

— Ценна техника?

— Сензори, точни измервателни уреди, фотокамери и компютри. Чудесни играчки. — Беше забелязал, че не е настроена за шеги, и сега бе доволен.

— Ще ви помогна да пренесете нещата.

— Добре. Някои от тях са доста тежки.

Този път тя наистина се усмихна самодоволно и вдигна една голяма кутия:

— Мога да се справя.

„Няма спор“, реши Мак и влезе преди нея.

— Благодаря. Тренираш ли нещо? Как поддържаш форма?

Рипли повдигна вежди.

— Вдигам четиридесеткилограмова тежест по дванадесет пъти на серия. — Не можеше да прецени телосложението му под дългото палто и пуловера. — А вие?

— Малко повече — горе-долу в същото съотношение с телесното ми тегло.

Отново излезе навън, оставяйки я да го последва и да се опита да определи широчината на раменете и задните му части.