Читать «Небе и земя» онлайн - страница 17

Нора Робъртс

Рипли леко наведе глава встрани.

— Нали няма да ме нападнете, доктор Бук?

— Не. — Мак почти се изчерви. — Просто отбелязах — това е. Често ми се случва неволно да изрека това, което е в главата ми. Може би защото прекарвам повече време сам и разсъждавам на глас.

— Точно така. Е, аз трябва да тръгвам.

Мак сложи сензора в джоба си, без да обърне внимание, че не е изключен.

— Благодаря за помощта. Нямах намерение да те обидя преди малко.

— Всичко е наред. — Рипли му подаде ръка за довиждане.

В момента, когато пръстите им се докоснаха, сензорът в джоба му започна силно да пиука.

— Я! Почакай! Задръж така!

Тя се опита да издърпа ръката си, но Мак я стисна изненадващо силно. Със свободната си ръка извади сензора от джоба си.

— Виж това! — В гласа му се долови вълнение. — Никога не съм измервал нещо толкова силно. Почти излиза от скалата.

Започна да мърмори под носа си показанията, като че ли искаше да ги запомни, докато я дърпаше за ръка през стаята.

— Почакай, приятел. Какво си мислиш, че…

— Трябва да запиша тези показания. Колко е часът? Два и двадесет и три и шестнадесет секунди. — Все още развълнуван, прехвърли уреда над съединените им ръце. — Господи! Виж този скок. Не е ли чудесно?

— Пусии ме! Веднага, иначе ще те съборя.

— А? — Мак я погледна в очите и примигна, за да се опомни. Очите, от които се бе възхитил, сега бяха леденостудени. — Извинявай. — Веднага отпусна ръката й и пиукането на сензора започна да отслабва. — Извинявай. Натъкнах се на нов феномен. Ако ми дадеш минута да го регистрирам, после ще го прехвърля на компютъра.

— Нямам време за губене, докато си играеш с твоите джаджи. — Рипли хвърли яростен поглед към сензора. — Мисля, че трябва да провериш дали оборудването ти е наред.

— Не мисля така. — Мак вдигна ръката си, която бе стиснала нейната. — Виж, трепери. А твоята?

— Не знам за какво говориш.

— Десет минути — каза той. — Дай ми десет минути да съединя двата съществени елемента и да опитаме отново. Искам да проверя жизнените ни признаци: пулс, честота на дишане, кръвно налягане, телесна температура, температура на околната среда.

— Не позволявам на никого да проверява жизнените ми признаци, преди да ме е поканил на вечеря. — Тя направи рязко движение с палеца си. — Пречиш ми да мина.

Мак отстъпи встрани:

— Каня те на вечеря.

— Не, благодаря. — Рипли се отправи към вратата, без да се обърне назад. — Определено не си мой тип.

Вместо да губи време да се ядосва, когато тя затръшна вратата след себе си. Мак потърси диктофона си и започна да записва данните.

— Рипли Тод — завърши той. — Заместник-шериф Рипли Тод, около двадесет и девет годишна, предполагам. Раздразнителна, подозрителна, пряма и малко цинична. Инцидентът се случи при физически допир. Здрависване. Лична реакция: изтръпване и загряване от мястото на допира нагоре до рамото на дясната ръка. Усилване на сърдечния ритъм и временно усещане за еуфория. Реакцията на шериф Тод не е изследвана. Но впечатленията ми са, че тя изпита подобно усещане, в резултат на което се ядоса и отрече.