Читать «Небе и земя» онлайн - страница 14

— Чели сте мои трудове?

— Да. Не мога да пренебрегна това, което съм, Мак. Нито искам да злоупотребявам с него, нито ще позволя на някого да го направи. Съгласих се да ги дам под наем къщата и да разговарям с теб, когато имам настроение, поради една проста причина.

— И каква е тя?

— Имаш забележителен — и което е по-важно — пъргав ум. Възхищавам ти се. А дали мога да ти се доверя — времето ще покаже. — Тя вдигна поглед и направи жест. — Току-що влезе един човек с пъргав, но твърде праволинеен ум. Заместник-шериф Рипли Тод.

Мак се огледа и видя привлекателна брюнетка, която пристъпваше с дългите си крака към барплота. Облегна се на него и започна да бъбри с Нел.

— Рипли също е едно от често срещаните имена на острова.

— Да, тя е сестра на Зак. Майка им носеше фамилия Рипли, преди да се омъжи. И двете семейства имат родствена връзка с трите сестри. Ако търсиш циник, който непрекъснато да пречи на изследванията ти, Рипли е твоят човек. — Миа не можа да се сдържи да не привлече вниманието на Рипли и я повика при тях.

При други обстоятелства Рипли просто би се усмихнала и би тръгнала в обратната посока, но едно непознато лице на острова винаги събуждаше любопитството й.

„Добре изглежда — помисли си Рипли, докато се приближаваше. — Но като че ли е малко изнежен. Навярно прекарва времето си, заровен в книги. — Веднага щом тази мисъл й хрумна, тя смръщи вежди. — Ученият. Докторът по паранормални явления, наемателят на Миа.“

— Доктор Макалистър Бук, това е заместник-шериф Рипли Тод.

— Приятно ми е да се запознаем.

Той се изправи и високият му ръст я изненада. Явно имаше дълги крака.

— Не знаех, че дават научна степен за подобни шашмалогии.

— Страхотна е, нали? — засия Миа. — Тъкмо казвах на Мак, че би могъл да те интервюира като пример за ограничен ум. В края на краищата няма да отнеме много време.

— Колко банално! — Рипли пъхна палци в джобовете си и започна внимателно да разглежда лицето на Мак. — Мисля, че няма какво толкова да кажа, което бихте искали да чуете. Миа е кралицата на психарските неща тук. Ако имате въпроси относно реалния живот на острова, можете да се обърнете към мен или към шерифа.

— Благодаря. Имам магистърска степен по шашмалогия. Още не съм завършил дисертацията си.

Устните на Рипли нервно трепнаха:

— Много умно. Онзи „Роувър“ отвън ваш ли е?

— Да. — „Дали отново не съм оставил ключовете на таблото?“, помисли си Мак и потупа джобовете си. — Някакъв проблем ли има?

— Не. Хубаво возило. Ще си взема нещо за обяд.

— Не се заяжда нарочно. Просто си е такава — каза Миа, когато Рипли се отдалечи.

— Няма значение. — Той отново седна и продължи да се храни. — Много пъти съм търпял подобно отношение. — Кимна към Миа. — Предполагам, че и ти също.

— Понякога. Явно умеете да се приспособявате и да избягвате конфликти, доктор Макалистър Бук.

— Така е. Струва ми се доста скучно.

— Не мисля. — Миа взе чая си и погледна към него над ръба на чашата. — Не намирам нищо скучно в това.

Мак остави нещата си в роувъра и се разходи сам из жълтата къщичка. Увери Миа, че няма нужда да го придружава. Искаше да почувства атмосферата й сам, без нея — тя имаше силно и смущаващо присъствие.