Читать «Небе и земя» онлайн - страница 16

— Какво правите с всички тези… ценни неща?

— Наблюдение, записване, документиране на окултни, паранормални, мистериозни явления. Такива работи.

— Врели-некипели.

Той се усмихна и Рипли забеляза, че не само устните, а и очите му се смеят:

— Някои хора мислят така.

Вдигнаха заедно останалите кашони и чанти.

— Ще ви е нужна цяла седмица, за да ги разопаковате.

Той се почеса по главата и погледна купчините, струпани на пода.

— Не мислех да вземам толкова много неща, но човек никога не знае какво ще му потрябва. Наскоро бях в Борнео и щях да се пръсна от яд, че не си бях взел енергиен детектор — прилича на детектор за движение, но не е съвсем същият — обясни Мак. — А такъв просто не можеш да откриеш на Борнео.

— Предполагам.

— Ще ти покажа.

Свали палтото си, хвърли го небрежно настрана, наведе се и започна да рови между кашоните.

„Каква изненада! — помисли си Рипли. — Доктор Свръхестествен има страхотен задник.“

— Виж, този е портативен, може да се носи в ръка. Сам съм го проектирал.

Уредът й напомни за малък Гайгеров брояч, въпреки че не си спомняше да е виждала някога истински.

— Отчита и измерва положителна и отрицателна енергия — продължи той. — Само поставен, реагира на заредените частици във въздуха, в твърди предмети и дори във вода. Все още няма специален за вода, но работя върху конструирането му. При нужда мога да го включа в компютъра си и да регистрирам графично размера и плътността на полето или други съществени данни.

— Аха. — Рипли крадешком погледна лицето му. „Изглежда толкова искрен — помисли си тя, — толкова доволен от своето малко портативно приспособление.“ — Наистина си маниак на тема фина техника.

— Да. — Той включи апарата, за да провери батериите. — Винаги съм се занимавал с електроника и паранормални явления. Открих начин да се отдавам еднакво и на двете си страсти.

— Накъдето те отвее вятърът. — Тя огледа купчините с кашони, пълни с оборудване. — Като че ли си ограбил някоя радиостанция. — Всички тези джаджи струват доста пари, предполагам.

— Мм. — Мак не обърна особено внимание на думите й. Активираният сензор отчиташе слаби, но ясни показания.

— Отпускат ли ви субсидии за тези неща?

— Може би биха отпуснали, но никога не съм имал нужда от това. Аз съм богат маниак.

— Без майтап? Не казвай на Миа, защото ще повиши наема ти. — Обзета от любопитство, Рипли си проправи път между кашоните. Винаги бе харесвала малката къщичка и бе малко ядосана, че няма тя да се нанесе в нея. Но нещо у Макалистър Бук я озадачаваше. — Виж, известна съм с това, че не се меся в чужди работи и не проявявам особен интерес към явленията, с които се занимаваш, но просто ще отбележа, че според мен доста неща не се връзват. Професор по паранормални явления, богат маниак на тема електроника, който ще живее в малка жълта къщичка. Какво всъщност търсиш?

Този път той не се засмя. Лицето му остана спокойно, съсредоточено, почти като при медитация:

— Отговори.

— Какви отговори?

— Всички, които мога да получа. Имаш страхотни очи.

— А?

— Просто забелязах. Чисто зелени. Нито сиви, нито сини, а просто наситенозелени. Красиви са.