Читать «Небе и земя» онлайн - страница 13

— Ще поръчам от специалните сандвичи и голямо капучино. Предлагате ли и сладкиши?

— Разбира се. Днес ви препоръчвам ябълкова пита „Кафявата Бети“.

— Ще я опитам.

— А ти. Миа? — попита Нел.

— Само купичка супа и жасминов чай.

— Веднага ще донеса поръчката ви.

— Виждам, че няма да се притеснявам къде ще се храня по време на престоя си тук — отбеляза Мак, докато сядаха на масичката до прозореца.

— Нел притежава и фирма за разнос на храни.

— Добре е да го знам. — Мак бързо примигна, но прелестното й лице не трепна. — Е, добре, просто трябва да го изрека и се надявам да не се почувствате обидена. Вие сте най-красивата жена, която съм виждал.

— Благодаря. — Миа се облегна назад. — Не намирам нищо обидно в това.

— Добре. Не желая нещата да започват зле, тъй като се надявам да работя с вас.

— Както ви обясних по телефона, не правя демонстрации пред публика.

— Надявам се, че ще промените мнението си, когато се опознаем по-добре.

„Има чаровна усмивка — забеляза Миа. — Загадъчна и измамно невинна.“

— Ще видим какво ще решим. Що се отнася до интереса ви към самия остров и историята му, няма да ви липсват източници на сведения. Повечето местни жители произхождат от семейства, които живеят тук от поколения.

— Например Тод — предположи той и хвърли бегъл поглед назад към барплота.

— Нел се омъжи за един от тях преди по-малко от две седмици. Закари Тод, нашият шериф. Тя е на острова отскоро, но семейство Тод наистина живеят тук от поколения.

Мак знаеше коя е Нел. Бившата съпруга на Евън Ремингтън, който някога бе имал значително влияние в развлекателната индустрия, но се бе оказало, че е насилник и бе обявен за душевноболен и изпратен в клиника за особено опасни хора с психични отклонения. Именно шериф Тод го бе арестувал тук, на острова, и това странно събитие бе станало в нощта на Хелоуин. Сабат преди Самхайн. Това бе нещо, което Мак възнамеряваше да проучи по-задълбочено.

Точно когато понечи да заговори на тази тема, изразът на лицето на Миа го предупреди, че трябва да изчака по-благоприятен момент.

Вместо това се обърна към Нел, която сервира обяда:

— Изглежда чудесно. Благодаря.

— Радвам се, Миа. Все още ли остава уговорката за довечера?

— Да, разбира се.

— Тогава ще дойда около седем. Ако имате нужда от още нещо, доктор Бук, повикайте ме.

— Нел току-що се върна от медения си месец — тихо каза Миа, когато отново останаха сами. — Мисля, че няма да е уместно точно сега да й се задават въпроси за определени събития от живота й.

— Добре.

— Винаги ли сте толкова отзивчив, доктор Бук?

— Наричайте ме Мак. Вероятно не, но не ми се иска да ви ядосвам от самото начало. — Отхапа от сандвича. — Наистина е вкусно.

Миа се наведе и нехайно загреба от супата си.

— Значи сте дошли да разпитвате местните жители за паранормални явления?

— Вие сте веща в тази област. Имате ли способности на медиум?

— Не притежаваме ли всички подобни способности до известна степен? В един от трудовете си пишете за развитието на това, което пренебрежително наричаме шесто чувство.