Читать «Неизбежно правосъдие» онлайн - страница 238
Джон Лескроарт
Преброи до петнайсет и дори без да я погледне, каза:
— Доказателството е в ръката ти, Лорета. В гръб ли ще ме застреляш? И какво ще обясниш? Че си ме помислила за крадец? Или че съм искал да те изнасиля?
Чак сега се завъртя с лице към нея.
Лорета стоеше до стената, стиснала портмонето си в едната ръка, с другата насочила малкия револвер към него. Да, позна. Тя се бе прекършила окончателно.
— Свърши, Лорета. Край.
Тя бавно отпусна оръжието надолу. Сякаш се наблюдаваше отстрани. Виждаше една непозната, която я предаваше, изричаше невероятното:
— Трябваше да го убия. Трябваше да убия Крис. Щеше да унищожи дъщеря ми… вече успяваше…
Глицки кимна.
— Лорета, ще взема този пистолет.
— Няма да ти го дам.
— Все едно. Не ми е нужен.
Тя видимо се овладя. Корава жена.
— Без пистолета, нямаш никакво сигурно доказателство. Значи няма и дело. — Застана по-близо до него, сниши глас, лицето й излъчваше самоувереност. — Ейб, няма защо да стигаме до крайности. Мога да изхвърля оръжието, да се отърва от него…
Той бръкна в джоба си, извади джобния касетофон, с който никога не се разделяше, изключи го, върна назад лентата в касетата и пусна последните няколко изречения — самопризнанието на Лорета. Натисна бутончето „стоп“ и протегна ръка.
— Пистолета.
Тя опита за последен път.
— Ейб, Алън Рестън няма да ми предяви обвинение. Дори не можеш да го накараш да поиска от съдия заповед за моя арест.
— Вероятно е така. Но при убийство съм в правото си да те задържа под стража и без заповед. Ще те регистрирам в окръжния затвор, а там ще е пълно с репортери. Ще ме попитат защо правя това и аз ще им разкажа. Тогава Алън Рестън ще бъде принуден или да ти предяви обвинение, или да обясни защо не иска. А няма как да обясни. — Глицки направи крачка към нея, без да отдръпне ръката си. — Сега или стреляй, или ми дай пистолета.
Мигът се проточи, но накрая тя обърна оръжието с дръжката към Глицки й му го даде. Докато той прибираше пистолета в джоба, Лорета го попита:
— Ейб, какво искаш, все пак?
— Каквото исках през цялото време. Да арестувам заподозрения. Искам истинска защита за Кевин Ший.
— А аз какво ще получа?
— Всичко е сделка, Лорета, нали? — Тя чакаше. — Нима мислиш, че ще позволя да ти се размине предумишлено убийство?
— Не ти знам намеренията, Ейб. — Гледаше го в очите. — Само ти казвам аз от какво имам нужда. Ти ще решиш.
Прозвуча звънецът на входа, някой почука на вратата. И още веднъж.
— Госпожо сенатор?
Беше шофьорът на лимузината.
— Ейб, споразумяхме ли се?
Пак тропот по вратата.
— Госпожо, вече закъсняхме малко.
— Ейб, искам да ми обещаеш.
Въпреки временното отстраняване, Глицки все още беше началник на отдел „Убийства“. И ченге от главата до петите. Предполагаше, че тя ще си послужи с някоя дяволска хитрина, но все пак му оставаше малко време, преди да се договорят. И това изкушение — защо да стига докрай…
Обля го потна горещина, пригади му се.
— По-късно ще поговорим
