Читать «Неизбежно правосъдие» онлайн - страница 240

Тъкмо подминаваше една бензиностанция на Седемнайсето, когато чу сигнала на пейджъра. Обърна, спря, изскочи от колата и се хвърли към телефонния автомат, за да набере появилите се на екранчето цифри.

— Значи водите сенаторката? Лично ли ще дойде?

Фаръл още не си позволяваше да повярва.

Глицки го прекъсна сърдито:

— Кажете ми адреса. Нямаме никакво време. — Изслуша, Фаръл и отбеляза: — Че това е точно по средата… нали оттам ще тръгне шествието.

— Точно така, а по радиото казаха, че са отцепили парка с кордон. Откъде идвате?

— Пасифик Хайтс.

— Ще трябва да обикаляте, може би отгоре, по „Джуда“.

Глицки му благодари.

— Ще ми отнеме само десетина минути.

— Не разчитайте на това. Между другото, идеята ви да се измъкнем, ако изпреваря федералните…

— Е?

— Не е добра. Не и днес.

Симз говореше с друг мъж, според табелката фамилията му беше Флорио. Ивиците по ръкава явно означаваха, че има по-висок чин и власт в своята част. Отново обясни проблема си — гвардейците бяха длъжни да ги пропуснат през редиците си, трябваше да извършат арест. По федерална заповед. Един от най-издирваните престъпници. Веждите на Флорио се надигнаха.

— Да не е Кевин Ший?

Щом чуха това име, Морган и Ешър се изпънаха и се превърнаха целите в слух.

Тя се озърна наляво и надясно, после изгледа втренчено Флорио.

— Няма да обсъждаме това. Сега можем ли да тръгваме?

Върна се в колата, а Морган и Ешър ги придружаваха от двете страни.

— Трябваше вече да е тук — каза Кевин.

— Може да е попаднал в задръстване.

Не можеше да се спре, току подръпваше щората с пръсти и надничаше надолу. Мелъни я измъкна от ръката му.

— Седни. Хайде, Кевин. Като зяпаш, с нищо няма да си помогнем.

— Но и като седя, с нищо няма да си помогнем.

— Ще седиш, за да чакаш Уес. Ще дойде.

Кевин започна да щрака с пръсти, нервите му го измъчваха жестоко.

— По-добре да бяхме…

— Ей! — Опря пръсти в устните си. — Правим най-доброто. — Наведе се да го целуне. — Обичам те. Просто чакай. Уес ще се появи. Всичко ще бъде наред.

Тъкмо пак посягаше да размести щората, за да погледне към парка. Прозвуча звънецът от входната врата на блока.

— Ето го — промълви Мелъни и тръгна към бутона за отваряне на вратата.

Понечи да го натисне, а Кевин скочи към нея.

— Чакай!

Застана до един от страничните прозорци. Надникна надолу.

— Добре. Той е. Поне ми се струва, че е той… досега не съм го виждал с костюм.

— Кевин, а кой друг може да е? Никой не знае, че сме тук.

Той я изгледа.

— Най-повтаряните последни думи в живота.

Съгласно заповедта на своя командир, Морган и Ешър останаха на новите си постове до колата на ФБР, която спря до западния ъгъл между „Пейдж“ и „Станиън“, срещу блока.

Симз прати в парка един от хората си, понесъл радиотелефон и куфарче. Нареди му да намери достатъчно високо място, откъдето да вижда добре прозорците на четвъртия етаж, откъм фасадата, ако ще да е дърво или телефонен стълб. Възникне ли необходимост, ще получи съответната заповед за действие. (И резервната група се движеше насам, но с днешния хаос по улиците Симз не искаше да ги чака. Другите може и да не срещнат готов да помогне Флорио.)