Читать «Неизбежно правосъдие» онлайн - страница 237

— Какви ги дрънкаш?

— Дрънкам за това, че няма как да стигнеш педалите, без седалката да е изтеглена напред. И щом седалката задължително е била преместена, траекторията на куршума от дупката в стъклото отдясно, до дупката в лявата врата, е щяла да премине през тебе. Лорета, нямало е как куршумът да не се забие в тялото ти. — Пак почака. — Значи ти не си била на седалката. Била си отвън, до колата и си стреляла по стъклото — единственият изстрел, чут от някого. Изстрелът, от който уж едва не си пострадала.

— Грешиш. Опитвах да се измъкна оттам. Бяха улучили Крис. А седалката сигурно се е плъзнала назад от ускорението.

Той седна в другия край на преддверието. Не искаше да я прекърши. Не и преди да я накара да поправи някои от злините, които причини на себе си, на Илейн, на Кевин Ший. Само тя можеше да успее. Първо му беше нужна за това, после щяха да се занимават с останалото.

Почти прошепна:

— Ти си го убила, Лорета. Била си принудена.

Тя не се предаваше.

— Защо съм била принудена да убия Крис Лок?

Не му бяха толкова ясни подробностите, отговорът беше и съвсем прост, и твърде сложен.

— Той е изнудвал тебе, ти си изнудвала него.

— С какво?

— Какво ще кажеш за парите, които си препрала чрез „Пасифик Муун“?

Съзнанието, че той накрая е научил, я потресе. Но тя почти успя да се прикрие, издадоха я само изопнатите устни.

— Ейб, вече ти обясних. Беше съвсем законно.

— Не е било — натърти Глицки. — Крис Лок е бил водещ прокурор по делото, но после двамата сте се запознали и сте се забъркали един с друг, нали?

— Нищо подобно.

— От името на прокуратурата той е оттеглил обвиненията, защото нямало никакви уличаващи обстоятелства, а пък ти си запазила парите…

— Не е вярно! Това е…

Тя се накани да скочи, но той сграбчи китката й и я задържа. Лорета отново се отпусна на седалката.

— Обаче си го убила не заради историята с парите. Да, понякога си се изнервяла, че той знае, но документите са били унищожени, всичко е изглеждало чисто. И сте имали еднакви възможности да се изнудвате. Все някак си могла да го преживееш.

Тя се вторачи в него, но нямаше намерение да му помага с нито дума.

— Зарязал те е и се е хванал с Илейн. И вече бил напълно извън твоя контрол в най-скъпото за тебе. Щял е набързо да употреби и изостави твоята дъщеря, твоето дете. Ти си се справила, но дъщеря ти е нямало да преживее същото. Животът е трябвало да бъде по-добър към нея. Решила си да я опазиш, защото си знаела какво ще й причини Крис Лок. Същото, което е сторил с тебе.

— Би ли се изразил по-точно?

— Щял е да я използва и да я захвърли, стане ли… неудобна.

— Не съм била с него от години. И не бих… Ейб, една дума от тези глупости не можеш да докажеш. Нито съм убила Крис, нито съм прала пари. За Бога, Ейб, ти просто си…

Той стана и отиде да надникне през прозореца до вратата, като съзнателно й обърна гръб. Лорета твърде много протестираше, вече започваше да се изпуска. Бе виждал същото стотици пъти, разбираше състоянието й и знаеше как да си свърши работата. При неимоверните си усилия да покаже невъзмутимост, тя се пречупваше. Всъщност, вече рухна. Почти не се съмняваше какво ще види, щом се обърне.