Читать «Неизбежно правосъдие» онлайн
Джон Лескроарт
Annotation
„Неизбежно правосъдие“ е роман за най-яростно отказаната справедливост и за героичното поведение на един необикновен обикновен млад човек и неговата приятелка, които безмилостно са преследвани заради нещо, което той изобщо не е извършил.
Джон Лескроарт
Благодарности
19—28 юни
1.
Вторник, 28 юни
2.
3.
4.
5.
Сряда, 29 юни
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
Четвъртък, 30 юни
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
41.
42.
43.
44.
45.
46.
47.
48.
49.
50.
51.
52.
Петък, 1 юли
53.
54.
55.
56.
57.
58.
59.
60.
61.
62.
63.
64.
Събота, 2 юли
65.
66.
67.
68.
69.
70.
71.
72.
73.
74.
Понеделник, Четвърти юли
75.
info
notes
1
2
3
Джон Лескроарт
Неизбежно правосъдие
На Алън Хайт
и
на Лайза Мари Стюърт —
те са причината Бог да сътвори Калифорния.
Благодарности
Неколцина щедри и даровити колеги могат да потвърдят, че светът навън, в края на краищата, не е толкова претъпкан с главорези. Трябва да изтъкна Карън Киджевски като непресекващ източник на вдъхновение, подкрепа и идеи, когато кладенците пресъхват или изворът като че повече никога няма да бликне. Тя е велика писателка и още по-чудесна приятелка.
Благодаря и на Дейл Браун и Бил Ууд за „проверката на нагласата“, когато ми бе нужна най-отчаяно; на Дик и Шийла Хърмън; на Денис Линдс и Гейл Стоун; на Брайън Гарфийлд за това, че не си подстрига косата твърде рано; и на Рик Патерсън и Джон Келерман за това, че намериха какво да харесат и бяха достатъчно мили да го кажат.
Задължен съм на онези хора в Сан Франциско, които допринесоха с времето и опита си тази история да остане в границите на „опираща се на действителността“ проза — помощник-районните прокурори Бил Фазио и Джим Костело; на члена на Надзорния съвет Кевин Шийли (и на служителите в неговата канцелария Минди Линецки и Ерик Мъртън); също на Джон Л. Тейлър, секретар на Надзорния съвет.
И на други, на чиято помощ продължавам да се опирам — сестри, братя и сродници по брак — Ал Джанини, Дон Матесън, Майк Хемилбърг и Джоъни Сокола, особено на Джъстин Роуз и Джек Сойър. Подкрепата ви е безценна. Благодаря ви.
Накрая искам да отбележа с признателност неуморните усилия на Дон Файн, Керъл Барън, Лесли Шнур, Майк Джиоджигън, Бърни Кърмън, Боб Гейлс, Джейсън Постън, Фред Хубър и скъпата ми приятелка Джаки Кантор. Какъв страхотен екип!
„Нашият напредък към упадъка ми се струва твърде бърз.“
„А на онези бели хора, които още страдат от махмурлука на миналото, казвам — опомнете се!“
„Болката стига до сърцето с бързината на електрически импулс, но
19—28 юни
1.
Към осем и десет вечерта в необичайно жежката и душна понеделнишка вечер, две седмици преди Четвърти юли, Майкъл Мюлън, бял, счетоводител, на трийсет и девет години, женен и с три деца (всички на по-малко от осем години), спрял своята нова черна хонда „Прелюд“ на ъгъла на Деветнайсета и „Долорес“, в квартала Нои Вели на Сан Франциско. По „Долорес“ широка затревена ивица, с тук-там стърчащи дървета, разделя северното от южното платно.
