Читать «Неизбежно правосъдие» онлайн - страница 235
Джон Лескроарт
Да, ще прозвучи добре.
После ще ги поведе към Градската палата, по кипящите улици. Със съзнанието за правотата на своя гняв и своето величие.
71.
Тя излезе оживено от задните стаи. Бе облякла тъмносиния си тоалет — шапка, жакет, портмоне. Всичко се нареждаше добре. С нежелание обезвреди съпротивата на Ейб, но сега се налагаше да побърза.
Влезе в преддверието и рязко спря, раменете й се отпуснаха. И на нея вече й идваше до гуша.
— Ейб, трябва да вървя. Моля те…
Глицки препречваше достъпа до входната врата.
— Ще се обадя оттук на Уес Фаръл и ще му кажа, че идваш с мен, за да гарантираш лично безопасността на Кевин Ший.
— Ейб, отивам на шествието. Кметът ме помоли да занеса разрешението…
— Лорета, не те моля. Само ти казвам. Забрави за разрешението. Давам ти последен шанс…
— За какво?
— Непрекъснато разправяше, че не искаш нищо друго, освен Кевин Ший да бъде заловен. И разбира се, той има право на известни гаранции за сигурността си. Ето, давам ти шанс да докажеш, че си говорила искрено.
— Да, така е. Сега също. Защо да лъжа, за Бога?
— Защо ли? Защото политическата ти кариера ще се срине, ако Кевин Ший е невинен и ти съзнаваш това.
— Що за тъпотии… Ейб, никому не съм пречила. Нещо те е прихванало…
Той вдигна ръка.
— Знам, знам. Мания за преследване, преумора, замъглен разсъдък. Позна, точно в такова състояние съм.
Тя пристъпи към него.
— Стига приказки. Пусни ме!
Започна да го бута, но сякаш имаше насреща си стена. Докато той побесня, стисна раменете й и я тласна назад. Лорета се препъна, едва се задържа на крака. Очите й блеснаха, когато се изправи.
— Ейб, нали си приказвахме за сринати кариери, та с твоята това се случи току-що.
Глицки се насили да остане спокоен.
— Няма да те пусна. Проумей това най-после. Имаш десетина секунди да дадеш съгласието си, че ще излезем заедно оттук. После изборът няма да е в твои ръце.
Тя зяпна за миг-два, преди да го увери, че е буйно луд.
— Още шест секунди.
— А защо да давам съгласието си? Отвън ме чака кола с шофьор, трябва да отида…
— Времето ти свърши. — Вкамененото лице на Глицки изглеждаше пепеляво. — Лорета, само не казвай, че не ти оставих изход. Но ти не пожела да се измъкнеш. — Пое си дъх на пресекулки. — Арестувам те за убийството на Кристофър Лок.
Тя се позабави с реакцията — присвитите очи, наклонената встрани глава, изумлението.
— Как можеш… Това е
— Не, Лорета. Това е истината.
— Да не си го сънувал снощи? Ейб, ти си се побъркал. На твое място не бих…
Той поклати глава.
— Не е седял обърнат към задното стъкло. Гледал е напред, като тебе, без нищо да подозира.
— Ти си превъртял!
Не й обърна внимание.
— Вярно, били сте
