Читать «Ягуарът на Мато Гросо» онлайн - страница 76

Сантос продължаваше да гледа в недоумение, но по всичко личеше, че съзнанието му, макар и бавно, се възвръща.

— Мислехме те за умрял в потока… Сега един кръст се издига на лобното място… Там, където падна с Пабло Мадейра в пропастта…

Мануел му разказа отделни епизоди от страшното приключение.

Бяха останали само двамата. Франциско и пеонът бяха отишли в гората.

Когато Мануел завърши вълнуващия разказ, бразилецът, който го слушаше с трепетно безпокойство, се хвърли на шията му. Съзнанието му се бе възвърнало напълно. Топли сълзи се стичаха по страните му.

Приятна миризма се разнесе навън. Двамата ловуващи бяха убили пекар (така се казват глиганите в Гран Чако). Пеонът готвеше по аржентински плешката от пекара.

— Приятелю — обърна се към бразилеца Мануел, — сега ще трябва да подкрепиш силите си с добро ядене и след това ще трябва да побързаме, за да спасим Мануелита!

Духа „Памперо“

След два дни четирима конници излязоха от гората. Мануел яздеше Белия дявол на прерията, а Сантос — един пъргав шарен кон, уловен в пампаса. Пеонът бе на черен, а Франциско — на красив дорест кон.

— Всяка минута е скъпа! Трябва да побързаме! — подкани спътниците си Мануел. — Сестра ми е в ръцете на Кабрильо!

— Непременно ще я освободим! — извика Сантос, чието лице се различаваше до неузнаваемост от онова лице, което имаше преди няколко дни.

Брадата му бе подстригана, погледът му беше възвърнал предишния си силен блясък. С възвръщането на паметта му и оздравяването протече бързо. За три дни вкусното месо на убития пекар бе възстановило напълно силите му. Но не трябва да забравяме, че за скорошното му оздравяване най-вече бе помогнало желанието час по-скоро да помогне на Мануелита.

Пеонът бе приел с готовност да се присъедини към малкия наказателен отряд, който трябваше да даде заслуженото на Кабрильо. Той също имаше лична сметка за уреждане с плантатора.

Що се отнася до Франциско, той се бе сприятелил до такава степен с Мануел и сестра му, че не жалеше сили да помогне на брата и сестрата… Всъщност, дезертирал веднъж от укреплението, на него не му оставаше нищо друго, освен да се присъедини към отмъстителите.

След два дни малкият отряд се приближи до Самбаго.

По пътя те срещнаха много бегълци от Консепсион. От тях научиха, че там бил избухнал бунт и че по заповед на Кабрильо екзекуциите се изпълнявали без много формалности. Затова и мнозина напускали града.

Тези новини разтревожиха Мануел и бразилеца. Това означаваше, че Мануелита е в още по-голяма опасност.

— Да побързаме! Трябва час по-скоро да пристигнем в Консепсион! — извика Мануел. — Кой знае какво прави сега сестра ми! С положителност тя вече е отведена при плантатора и той вероятно упражнява над нея волята си.

— Може би негодникът я заплашва, че ще те разстреля, ако тя не промени мнението си относно неговото предложение за женитба…

— Мануелита няма да отстъпи за нищо на света! В това съм сигурен! Но този ягуар в човешки образ, не по-малко коварен от Пабло Мадейра, е способен да я предаде на палача, без да му мигне окото!