Читать «Ягуарът на Мато Гросо» онлайн - страница 77

— Бързо към Консепсион! — викна Сантос и пришпори коня си.

Останалите го последваха.

Четиримата конници стигнаха до градските врати, пазени от цял отряд бунтовници.

— Кои сте вие? Защо идвате тук? — попита един от тях с пламнали очи, който по всяка вероятност стоеше начело на този отряд.

— Дошли сме за кожата на Кабрильо! — обясни му Мануел. — Той отвлече сестра ми и сега я държи в плен.

— Откъде идвате?

— От Гран Чако! Този, който си позволяваше всичко, трябва да си плати! Той ме удари с камшика си! — изрева пеонът.

— А аз съм длъжен да измъкна от ръцете му годеницата си! — добави със същия тон бразилецът.

— Влезте! — покани ги ръководителят на бунтовниците. — Вие сте добре дошли! Присъединете се към нас!

— Да! И то с вика: „Смърт на Кабрильо“! — изрева Каравелас.

— Не е достатъчно да викаме! Трябва да действаме! И то веднага! Незабавно! Да нападнем къщата на плантатора! — добави Мануел.

— Точно това ще направим! — обясни мъжът. — Духа памперо на революцията. Той е благоприятен, за да освободим страната си от този злодей!

— Към къщата на злодея!

Пристигането на четиримата засили въодушевлението на бунтовниците.

От къщите заизлизаха нови техни привърженици и се присъединяваха към отряда, който ставаше все по-многочислен и по-застрашителен. Мануел, Сантос, Франциско и пеонът яздеха начело на отряда.

— Смърт на Кабрильо!

Гласовете на бунтовниците се разнасяха навсякъде из града.

— Дано Кабрильо не е избягал досега! А може да отвлече и сестра ми! — обади се Мануел.

— Едва ли е успял да направи това. Той е бил заобиколен от бунтовниците. Но трябва час по-скоро да нахлуем в къщата му! — забеляза бразилецът.

— Още малко и ще стигнем до площада! — успокои го Мануел.

Нови бунтовници продължаваха да се присъединяват. Мъже и жени се въоръжаваха и бързо излизаха на улиците, възбудени от виковете на бунтовниците, които вървяха застрашително към дома на плантатора.

— Ето ни! — извика Мануел пред къщата.

— Къщата се охранява!

— Това не може да ни спре! Напред!

— Смърт на Кабрильо!

Един полк войници, останали верни на Кабрильо, защитаваше огромната къща, стреляйки непрекъснато от прозорците.

Мануел се наведе към Сантос:

— Преди да започне битката, да се опитаме да прескочим в парка.

— Имаш право! Трябва на всяка цена да спасим Мануелита, преди бунтовниците да са нахлули в залите и да са опожарили къщата!

Четиримата конници се отдалечиха от площада и поеха по алеята, която минаваше покрай парка.

На площада се бе завързала оживена престрелка между бунтовниците и войниците. Цялото внимание на бунтовниците бе съсредоточено към къщата.

Конниците спряха галопа си край стената на парка. Мануел се изправи на гърба на коня и се покатери на стената. Сантос и пеонът го последваха.

— Ти пази конете! — спря Франциско Мануел. — Може да се наложи скоро да имаме нужда от тях…

Тримата смелчаци се прехвърлиха в парка и се скриха зад разцъфтелите храсти. После мълчаливо се промъкнаха към къщата.

Изведнъж някой извика:

— Кой е там?

Беше гласът на един часови. Със светкавична бързина пеонът се хвърли върху войника, преди той да разбере какво става всъщност. Със същата ловкост Мануел го обезоръжи, докато Сантос побърза да го завърже. През листата на храстите можеха да се видят двамата часови, които пазеха пред малката стълба, водеща до задната част на къщата.