Читать «Ягуарът на Мато Гросо» онлайн - страница 4

— Ако бях закъснял само за миг, влечугото щеше да те захапе по врата — заяви Мануел.

— И щях да си отида мърцина — добави индианецът. — Ти наистина ми спаси живота, господарю!

Те продължиха пътя си по-нататък, все по-навътре в гъсталака. Островът бе голям и растителността доста гъста. Пресякоха го на ширина и стигнаха до отсрещния бряг.

Индианецът извика:

— Ето го!

Огромният алигатор тъкмо излизаше от леговището си между две пясъчни дюни, за да се потопи бързо във водата. Разнесоха се два изстрела. Влечугото се скри от погледите на двамата ловци, но кървавите мехури, които се разпръснаха по повърхността на жълтеникавата вода, показваха, че поне единият от изстрелите го е улучил.

— Алигаторът ще спре чак на другия бряг на реката — забеляза Ледезма.

— Дали не е ранен смъртоносно? — попита го Мануел.

— Не, господарю… Малко са тези кървави мехури… вероятно е ранен само в опашката… Ако не го убием, ще продължава да опустошава полята ти.

— Да, трябва да го убием непременно! И за целта ще трябва да отидем на другия бряг!

Те се върнаха обратно, качиха се на лодката и с енергично гребане стигнаха за около един час до отсрещния бряг на Бермехо. Скочиха на брега и завързаха лодката за близкия дънер. Седнаха на тревата и закусиха добре с храната, която Мануелита бе приготвила.

— Ще повярваш ли, Ледезма? За първи път идвам на този бряг на Бермехо. Баща ми, не знам защо, мразеше много този бряг. Казваше, че влиза във владенията на зъл човек, където често се появявала „злата светлина“… Той никога не поиска да каже нещо повече. Но сега ще трябва да потърсим следите на алигатора.

— Това няма да бъде трудно. Животното оставя след себе си следи, а освен това аз го откривам и по миризмата.

Ледезма не се лъжеше. Алигаторът, излязъл от реката, бе оставил в таловата² гора по земята бледи капки кръв. Но следите бързо изчезнаха. Изведнъж пред двамата мъже се откри широка равнина, отчасти още необработена.

— Може би алигаторът се е завърнал отново при реката — промълви несигурно Ледезма. — Следите, които водят насам, се сливат с тези на завръщането.

Докато бледоликият и индианецът разглеждаха земята, се разнесоха няколко изстрела и не след дълго от гората, която ограждаше реката от отсрещната страна, излязоха няколко препускащи конници, следвани от няколко бясно лаещи кучета.

Изведнъж индианецът извика:

— Ягуар!

Подгонен от препускащата конница, ягуарът изведнъж се озова пред Мануел и сякаш за да си отмъсти за нанесената му от друг рана, се насочи към младежа. Ледезма тутакси скочи върху него и заби ножа си в корема на звяра, който изостави жертвата си и падна на земята, а Мануел пръсна главата му с един изстрел.

Междувременно десетината конници стигнаха до двамата мъже. Кучетата се нахвърлиха бясно срещу тях.

— Какво правите в моите владения? — попита един от конниците.

Мануел погледна изненадано мъжа, който говореше с такъв надменен глас, и отговори късо: