Читать «Ягуарът на Мато Гросо» онлайн - страница 3

На другата сутрин призори Мануел замина с индианеца Ледезма, уверявайки сестра си, че алигаторът няма да се завърне вече да опустошава полята им, обработени с толкова труд.

Ледезма бе индианец от Гран Чако, много предан на Мануел. Макар и да бе прехвърлил шестдесетте, той можеше да съперничи на младежите по сила, пъргавина и издръжливост, тъй като индианците от Чако почти всички запазваха до напреднала възраст необикновена енергия. Много често се виждаше как индианци яздеха гордо чак до деветдесетгодишна възраст, как вземаха участие в най-уморителни ловувания и се сражаваха на първата линия срещу неприятелските племена. А храната им обикновено се състоеше от банани, мандарини и диви плодове. Нямаше индианец от Чако, който да не е научил малко индианче преди всичко на стрелба с лък.

Двамата влязоха в лодката, завързана на брега на реката, въоръжени с пушка и нож. Индианецът взе веслата и с отмерени и енергични удари отдалечи лодката от брега, докато Мануел, който бе застанал на кормилото, наблюдаваше повърхността на водата.

Бермехо е величествена река, която води началото си от югозападната част на Боливия, от Андите, тече през територията на Аржентина и се влива при десния бряг на Парагвай, след като е изминала повече от хиляда километра.

— Къде предполагаш, че се крие проклетото влечуго? — попита Мануел.

— Не се лъжа, господарю — отговори индианецът. — Островчето, което ние наричаме Куебрачо, е любимото му място. Виждали са го на няколко пъти да се крие в храсталаците.

— Куебрачо е на повече от два километра оттук. Не е толкова далеч — забеляза Мануел. — Скоро ще стигнем. Но ако си изморен, Ледезма, дай веслата на мен.

— Ледезма изморен? — почти извика индианецът. — Когато Ледезма бъде изморен, това ще означава, че той лежи под земята. Баща ми на сто години уби четири ягуара, а дядо ми на деветдесет плени в Гран Чако цяло племе. Сега белите, по всичко личи, ще развалят със своята кръв расата ни. Но ние, истинските индианци, не се изморяваме никога!

— Виждам, Ледезма! Ето че стигнахме островчето. Само още няколко удара с веслата и сме там.

Лодката се удари о брега. Бледоликият и индианецът скочиха, завързаха лодката здраво за едно дърво и навлязоха в гъстите храсталаци на гората.

Ледезма, като почти всички индианци от Гран Чако, бе надарен с особен усет за откриване на следите на дивеча. Той бързо разбра по миризмата, че сред храсталаците е преминал кайман. Впрочем личаха и следите му.

— Да вървим напред, Ледезма! — подкани го Мануел.

Индианецът, който следеше внимателно следите на алигатора, вървеше наведен към земята.

Изведнъж Мануел, който вървеше на няколко крачки зад него, нададе вик. Огромна змия, навита наполовина около един клон, протягаше зловещата си глава към индианеца. Мануел бързо изтегли от пояса си дългия ловджийски нож, скочи напред и нанесе силен удар на змията. Влечугото се сгърчи, главата му увисна почти отсечена, крепяща се само на тънка ивица кожа, а спиралите на тялото му продължаваха да обгръщат клона. Индианецът довърши работата и главата на змията падна на земята.