Читать «Ягуарът на Мато Гросо» онлайн - страница 12

Плантаторът веднага разпозна ловеца, който тогава, преди два дни, бе влязъл във владенията му. С малко по-мек глас той промълви:

— Вие сте много великодушен, младежо, и аз ще ви докажа признателността си. Ще ви предложа да дойдете на служба при мен. Какво ще кажете? Съгласен ли сте?

— Благодаря ви, господине — отговори Мануел, — но аз притежавам малка плантация, която задоволява достатъчно скромните ни нужди.

Кабрильо трепна леко, вглеждайки се в благородните, аристократични черти на лицето му, и забеляза голямата прилика с чертите на девойката, от която се бе възхитил в малката къща на брега на реката. Тогава се опита да придаде още по-любезен тон на гласа си:

— Моля да ме извините за непростимата ми грубост към вас — изрече бързо той. — Само вие ще решите как да изкупя вината си…

Думите му, макар и да звучаха за непредубедения слушател твърде пресилено, трогнаха великодушното сърце на Мануел.

— Простено да ви е, защото съзнахте грешката си — промълви Мануел. — Надявам се това да ви направи по-снизходителен към подчинените ви. Но раната, която все още кърви, и страданието, което тя ви причинява, ме кара веднага да ви пренеса оттук. Искате ли да ви отведем в къщата ви?

— Много е далеч… Тя не е на брега на реката — отговори Кабрильо.

— Тогава приемете моето гостоприемство — предложи Мануел.

— Благодаря ви! Приемам с голяма признателност! — отговори веднага Кабрильо и малките му хитри очи блеснаха.

Сантос и Мануел повдигнаха внимателно ранения и го пренесоха в лодката.

— Ще завържем вашата лодка отзад — предложи Сантос.

Плантаторът отново започна да благодари. Сантос грабна греблата и не след дълго къщата се показа. Двамата младежи завързаха лодката, след което повдигнаха внимателно Кабрильо и го занесоха вкъщи.

Мануелита, която бе в кухнята, се притече веднага щом чу стъпките и гласовете на мъжете. Тя се изненада много, когато видя, че брат й и годеникът й носят някакъв ранен, но не можа да се сдържи да не извика, когато го позна.

Мануел помисли, че бе извикала от уплаха при вида на кръвта, бликаща все по-силно от раната.

— Мануелита, имаме честта да приемем плантатора в къщата си — обясни брат й. — Той ми се извини за удара, който ми нанесе с камшика завчера. Приемам, че това е било в момент на раздразнение, и го извиних. Моля те, приготви превръзки и вода да промием раната.

Кабрильо бе поставен върху тръстиков стол.

Мануелита едва се сдържа да не извика в лицето на този противен човек колко много го ненавижда. Но бързо реши, че той е много властен и може да стори зло на брат й и на нея. Затова премълча и не каза нищо.

Раната бе измита и превързана, а в това време Де ла Бланка продължаваше да се възхищава на благородството на брата и сестрата. Като остана за миг насаме с девойката, той й поиска извинение за думите, които й бе казал през прозореца, като прибави към своето извинение, че те са му били продиктувани от чиста симпатия. Но по всичко личеше, че поглъща с поглед красивата девойка и крои някакви планове.