Читать «Ягуарът на Мато Гросо» онлайн - страница 10

— Не мога да кажа дали съм те очаквала, Сантос… Чувствах се спокойна и щастлива в този дом с моя добър и великодушен брат и израз на това мое щастие бяха песните ми… Обичам да пея от сутрин до вечер… Но същевременно като че ли чувствах, че тази песен викаше някого…

— Да, това съм бил аз, бедният пътник от Мато Гросо, нещастният търсач на диаманти, ездачът по аржентинските поля… привлечен от магията на твоята любовна песен… Мануелита, сега, когато вече те срещнах, няма да мога никога да се разделя с теб! Какво ще ми отговориш?

— Нищо, Сантос. Не разполагам със себе си… Брат ми е този, който може да реши моята съдба…

— Мисля, че не оставих лошо впечатление у Мануел, чувствам, че не съм му противен, че имаме сродни души, и това го разбрахме веднага, още при срещата ни тук…

— Утре ще поговоря с брат ти, ще споделя искрено чувствата, които изпитвам към теб, и ще му поискам ръката ти. Ако той откаже, ще трябва да напусна тази къща веднага, за да отмъстя на крадеца, и ще забягна надалеч… Ще се скитам по света с надеждата да те забравя, но едва ли…

— Сантос, това няма да стане… Смятам аз да говоря с брат си… Ще го помоля… Готова съм да се хвърля в краката му, за да го убедя, че ти си моето щастие за цял живот!

Мануел, скрит зад храста, успя да чуе всичко. Внезапно се изправи пред двамата, смаяни от неочакваното му появяване.

— А ако откажа, какво ще сториш, Мануелита? — попита строго той.

Сестрата не отговори веднага. При угасващата светлина на деня тя се мъчеше да разбере какво се крие зад думите на брат й.

Мануел се обърна към Сантос Каравелас и продължи:

— Вие заслужавате похвалата ми за бързината, с която завладявате женските сърца. Изглежда, в Бразилия това е нещо лесно. Тук сте едва от няколко часа и сестра ми вече е готова на всичко заради вас. Но, господин Каравелас, вие сте в къщата ми и аз не бих искал да се показвам негостоприемен, да ви се налагам като господар. Вие още не ме познавате, но знайте, че съм твърде упорит и което аз реша, това ще стане. Разбрах, че се каните утре да поискате ръката на сестра ми. Отсега ви казвам и се обзалагам, че вие утре няма да сторите това…

— Напротив! Ще го направя! — отговори твърдо бразилецът.

— Няма смисъл, защото ще бъде съвсем излишно! — извика Мануел.

Замълча за миг, после високо добави:

— Ето защо…

Съвсем неочаквано той взе ръката на сестра си и силната ръка на Сантос и ги съедини…

Великодушно сърце

На следния ден Мануел съобщи на Сантос и на сестра си, че му се налага да отиде отново на лов.

— Големият алигатор е убит, но други крокодили заплашват да продължат опустошението на плантациите — обясни той.

— Не мога ли да дойда и аз с теб? — попита бразилецът.

— Може. Но ще трябва да оставя Ледезма да наглежда индианците. И освен това ти си вече член на моето семейство… Хайде да се приготвим, докато Мануелита се погрижи за храната, защото по всяка вероятност ще се завърнем привечер.