Читать «Ягуарът на Мато Гросо» онлайн - страница 14

— Няма никой! — заяви Мануел, след като огледа брега и повърхността на реката.

Въоръжени с пушки, готови да накажат престъпника, който така коварно бе посегнал на живота им, те заобиколиха къщата, претърсиха всички храсти наоколо, преровиха всяко кътче на градината, но не намериха никого.

Когато излязоха на пътя, който продължаваше покрай Бермехо, забелязаха малка лодка, насочена към отсрещния бряг. В нея седеше някакъв човек, който гребеше усърдно, обърнат с гръб към тях.

— Спри! — извика Мануел.

Но човекът в лодката не се подчини. Дори не се обърна.

— Спри или ще стрелям! — повтори младежът.

В отговор лодката започна да се плъзга още по-бързо. От реката се надигаше лека мъгла и лодката се виждаше все по-неясно.

Тогава Мануел, неполучил никакъв отговор, надигна пушката си и натисна спусъка. Ехото от изстрела се удари в отсрещния бряг. Последва глух кикот и лодката се изгуби от погледа на двамата младежи. Тя просто потъна в мъглата.

— Няма съмнение: човекът, който искаше да ни убие, е този, който сега ни избяга с лодката.

— Но как не сме я забелязали по-рано? — питаше се Мануел.

— Сигурно е била скрита зад тръстиките на брега — отговори бразилецът. — Веднага след изстрела човекът е скочил от дървото на земята и е изтичал до лодката зад тръстиките… Докато ние обикаляхме къщата да го търсим, докато надничахме във всяко кътче на градината, разбойникът се е втурнал към отсрещния бряг на реката.

— А на всичко отгоре се и кикотеше! — допълни гневно Мануел.

— Ще ни заплати прескъпо за този изстрел! — закани се Сантос. — По всичко личеше, че изстрелът беше предназначен за мен! Човекът в лодката или е крадецът на диаманти, когото аз търся, или някой негов наемник! Вярно е, че не можах да го разпозная, защото през всичкото време беше с гръб към нас. Но аз не се лъжа в предположенията си!

— Съжалявам, че не се прицелих веднага, когато го забелязахме — добави Мануел. — Щях да го улуча, но не бях сигурен, че е нападателят.

— Във всеки случай, ако тоя ягуар живее наблизо, някой ден все ще го срещна! — заяви със заплашителен тон бразилецът.

— Ще трябва да бъдем винаги нащрек! — отвърна Мануел. Трябва да кажа на Ледезма да си отваря очите и да пази внимателно къщата.

Фанданго

— За да стигнем до Куебрачо, ще трябва да отидем пеш или на кон, нали така? — обърна се Мануел към сестра си и към бъдещия си зет, готови да тръгнат за естансиата на плантатора Кабрильо.

— Мисля, че ще бъде по-удобно, ако отидем дотам с лодка. Така по-лесно ще можем да преминем Бермехо отвърна Сантос. — А и ще можем да се предпазим от евентуалните опити на злодея, който, сигурен съм, ще направи опит да ни направи засада.

Мануел веднага се съгласи.

Той остави Ледезма да пази къщата и нареди на двама индианци да приготвят лодката, а сам се залови с личните си приготовления.

Мануелита облече красива, но скромна рокля, украсена със сребърна бродерия. Мануел бе с най-новата си дреха, а Сантос зае от шурея си хубава риза, извезана от сръчните ръце на девойката.

Облечени празнично, те се качиха в лодката, карана от двама индианци, и се понесоха бързо по горното течение на Бермехо до остров Куебрачо, вглеждайки се непрестанно в сенките на храстите край брега, но не откриваха нищо подозрително.