Читать «Ягуарът на Мато Гросо» онлайн - страница 13

Беше му поднесена скромна закуска и бе отнесен да си почине в една от стаите на удобно легло.

Плантаторът бързо заспа. Когато се събуди след около час, помоли Мануел да изпрати един индианец в къщата му, отвъд Бермехо, за да каже да дойдат няколко слуги, които да го пренесат. Мануел натовари Ледезма с тази поръчка.

— В замяна на любезните грижи, които положихте за мен — заяви плантаторът, — моля ви да приемете поканата за едно фанданго³, което ще се състои в къщата ми след четири дни. Уверявам ви, че ще се забавлявате добре!

Мануел благодари сърдечно, а така също и от името на сестра си и Сантос, и обеща, че ще отидат непременно.

След пладне четирима прислужници дойдоха с носилка да вземат господаря си, за да го пренесат в имението му.

Кабрильо бе вече много по-добре. Той спокойно се движеше сам, но слугите не биваше да бездействат и управителят се остави да бъде поставен на носилката.

Очите му не се откъсваха нито за миг от красивата девойка. Той се стараеше погледът му по възможност да бъде нежен и кротък, но това трудно му се удаваше. Мануелита отбягваше погледите, които я караха да изтръпва неприятно.

Когато Кабрильо най-сетне си отиде, тя въздъхна облекчено.

Мануел като че ли бе доволен от приключението. Понесеното оскърбление бе заличено от извиненията на всемогъщия господар, който бе благоволил да прекара няколко часа в неговия дом. Какво повече можеше да желае?

Обаче бразилецът, воден от верния си инстинкт, не споделяше задоволството на приятеля си. Дългите погледи, които плантаторът отправяше към Мануелита, не останаха незабелязани от него. Той чувстваше, че този човек не е искрен, и това го караше да бъде нащрек.

— Кабрильо де ла Бланка може да бъде полезен и на теб — обясни Мануел.

— По какъв начин? — попита Сантос.

— Би могъл например да ти помогне да откриеш по-лесно крадеца на диамантите. Ако Мадейра е купил в тази област някоя естансиа, ще бъде лесно да разберем къде. Та нали ние му спасихме живота!

— Има хора, които ненавиждат тъкмо тези, които са им направили добро. Струва ми се, че не трябва да имаме безрезервно доверие към този човек.

— Истина е, че не е чак толкова симпатичен, но понякога външността лъже, нали? Във всеки случай приехме поканата и ще трябва да му гостуваме!

Двамата мъже разговаряха, седнали върху пейката, облегната на оградата. От другата страна на двора се издигаше високо, клонесто дърво.

Както разговаряха, двамата младежи видяха как през клоните на дървото се изви тънък дим, последван веднага от изстрел. Един куршум свирна край ушите на Сантос и одраска стената, върху която бе облегнал главата си. И двамата скочиха и се спуснаха към дървото. За миг Мануел се покатери на дървото и като се прехвърли през оградата, огледа полето.

— Никого не виждам! — извика той. — Стрелецът трябва да е избягал към реката.

След малко Мануелита се появи.

— Какво става тук? — попита уплашено тя. Но младежите не й отговориха, а изтичаха до брега на Бермехо.