Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 46

Джордж се приведе през масата и постави ръка върху ръката на Рут Хокин.

— Ако кажа, че находката не е основание за безпокойство, ще ви излъжа — каза той. — Но наистина няма нищо, което да доказва, че Алисън е пострадала по-сериозно, даже напротив. Освен това успяхме да установим със сигурност едно — Алисън не е избягала по свое желание. Съзнавам, че това няма да ви утеши особено тъкмо сега, но това заключение означава, че няма да губим времето на хората си с излишни неща. Вече знаем, че Алисън не е тръгнала от тук сама, не се е качила на влак или автобус, затова и няма да изпращаме служители да разпитват по гарите и автобусните спирки. Вместо това те ще се занимават с други неща, които могат да дадат някакъв резултат.

Рут Хокин свали ръка от устата си.

— Тя е мъртва, нали?

Джордж стисна здраво другата и ръка и отвърна:

— Нямаме причини да предполагаме такова нещо.

— Имате ли цигари? — попита тя. — Моите свършиха преди малко — позасмя се горчиво и продължи: — Трябваше да пратя вашата служителка да ми купи цигари от Лонгнор. Поне щеше да свърши нещо полезно.

Когато и двамата запушиха, той прибра пликчетата и плъзна своя пакет цигари по масата към нея.

— Вземете ги. Имам още в колата.

— Благодаря — Стегнатите мускули на лицето й малко се отпуснаха и Джордж за първи път видя същата усмивка, която правеше Алисън толкова привлекателна на снимката.

Той изчака да мине малко време, докато и двамата почувстваха успокояващото въздействие на никотина.

— Имам нужда от помощ, госпожо Хокин — поде той. — Снощи се наложи да се състезаваме с времето, трябваше да намерим следи от Алисън колкото е възможно по-бързо. Днес продължихме с търсенето, всички механични, рутинни операции, които сме длъжни да изпълним и които много често наистина дават резултат. Но досега нямах възможност да си поговоря с вас, за да разбера какво момиче е всъщност Алисън. Ако някой я е отвлякъл — няма да ви лъжа тази версия изглежда все по-вероятна — трябва да науча всичко за Алисън, за да можем да преценим възможностите за контакт между дъщеря ви и престъпника. Затова ви моля да ми разкажете повече за дъщеря си.

Рут въздъхна.

— Тя е очарователно момиче. Умът й сече — такава е от малка. Учителите й казват, че ако продължава да се учи така, ще може да отиде в колеж и дори в университет. — Тя наклони леко глава на една страна. — Вие сигурно сте учил в университет — последните думи не бяха въпрос, а установяване на факт.

— Да, учих право в Манчестър.

Тя кимна.

— Значи знаете какво значи да учиш сериозно. Никога не е трябвало да й напомням да си пише домашните, както става с Дерек и Джанет. Имам чувството, че дори й е приятно да учи, макар че по-скоро би си отхапала езика, отколкото да си го признае. Бог знае от къде е наследила това — нито аз, нито баща й сме обичали особено училището. С мъка дочакахме да завършим. Но имайте предвид, че Алисън не е някоя зубрачка. Обича да се забавлява.