Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 48

— Още нещо — допълни той, докато се качваха. — Предполагам, че щом фамилното име на Алисън е Картър, съпругът ви не я е осиновил?

Мускулите на гърба и врата й се напрегнаха за миг — толкова кратък, че Джордж бе почти готов да повярва, че си го е въобразил.

— Фил много искаше — каза тя. — Държеше да я осинови. Но Алисън беше на шест годинки, когато баща й почина. Беше достатъчно голяма, за да помни колко много го обичаше, а прекалено малка, за да съзнае, че и той като всяко човешко същество е имал своите слабости. Убедена е, че ако позволи на Фил да я осинови, ще изневери на паметта на баща си. Може и да се съгласи след време, но тя е упорита и не обича да я карат да прави нещо насила. — Бяха стигнали до стълбищната площадка и Рут се обърна към него. Лицето й беше спокойно и напълно непроницаемо. — Убедих Фил да я остави за известно време на мира.

Тя посочи зад Джордж, по коридора, който от едно място имаше наклон надолу, което вероятно се дължеше на някакво дострояване на сградата.

— Стаята на Алисън е последната отдясно. Нали не възразявате да не ви придружа — думите й отново не съдържаха въпрос. Джордж за пореден път се възхити на начина, по който тази жена се владееше, дори в такъв извънредно тежък период.

— Благодаря ви, госпожо Хокин. Няма да се бавя много.

Той продължи по коридора, съзнавайки, че тя стои зад него и го гледа. Но дори това не можеше да го отклони от оглеждането на обстановката. Килимът, с който бе застлан коридорът, бе стар, но явно скъп. Някои от гравюрите и акварелите, окачени по стените, макар и пострадали от годините, бяха съхранили красотата си. Джордж разпозна пейзажи от Южна Англия, където бе отраснал, както и историческите замъци в Чатсуърт, Хадън и Хардуик. Забеляза, че подът при чупката на коридора е неравен, като че строителите бяха сбъркали и по трите измерения. Пред последната врата отдясно спря и си пое дъх. Може би никога нямаше да се озове от близо от това до Алисън Картър.

Топлината, която веднага го обгърна като одеяло, изглеждаше подходяща за стаята — уютна, въпреки размерите си. Тъй като се намираше на ъгъл, стаята на Алисън имаше два прозореца на две от стените си, което подсилваше усещането за простор. Прозорците бяха големи, всеки от тях разделен на четири от тънки каменни колони. От дълбочината им се виждаше колко дебела е стената на старинния градеж. Джордж влезе и затвори вратата зад себе си.

Да не пропускам първите впечатления, напомни си той. Топло: имаше електрическа печка и още един маслен радиатор. Уютно: леглото, персон и половина, беше покрито с голяма пухена завивка, облечена в зелен сатен. В двата плетени стола имаше дебели възглавници. Модерно: килимът беше кафяв, плътен, с разхвърляни по него масленозелени и тъмножълти спираловидни шарки. По стените имаше закачени плакати на поп звезди, повечето рязани от списания, което си личеше и по неравните краища. Скъпо: в стаята имаше гардероб и тоалетка с високо огледало и подходяща табуретка пред нея. Линията им беше елегантно изчистена, очевидно бяха купени съвсем наскоро. Когато той и Ан обзавеждаха къщата си, Джордж бе виждал такова спално обзавеждане и беше наясно, че е доста скъпо. На една масичка имаше грамофон „Дапсет“ — от тъмночервена пластмаса с кремави копчета. Отдолу беше натрупана огромна купчина плочи. Очевидно Филип Хокин бе твърдо решен да направи добро впечатление на доведената си дъщеря. Може би си мислеше, че пътят към сърцето й може да бъде открит с помощта на материалните блага, които сигурно бяха липсвали на детето на една вдовица, живееща в бедно село като Скардейл.