Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 45

Устата й се изкриви в саркастична гримаса.

— Толкова лошо ли е това, което имате да ми кажете? — Но все пак се отблъсна от стената и се отпусна на един от кухненските столове. Джордж седна срещу нея. Забеляза, че е облечена в същите дрехи като предишната вечер. „Не си е лягала — каза си той. — Със сигурност не е спала, а вероятно не е и опитала.“

— Съпругът ви със спасителните групи ли е? — попита той.

Тя кимна.

— Май не му се ходеше много. Моят Фил обича природата, ама само ако времето е хубаво. Харесва я, когато слънцето грее и всичко прилича на някоя от неговите пощенски картички. Но в такива дни, когато е влажно и студено, когато има мъгла и въздухът е леденостуден, той или е прегърнал печката, или се е заровил в лабораторията си, където има два парафинови радиатора. Едно нещо мога да кажа в негова полза. Днес направи изключение.

— Ако искате, да почакаме, докато се върне — предложи Джордж.

— Това няма да промени новините, нали? — попита тя с уморен глас.

— Опасявам се, че не. — Джордж разкопча палтото си и извади две найлонови пликчета от вътрешния джоб. В едното бе поставена меката, пухкава черна топчица, която се беше закачила на счупения клон; в другото — гладката катарама. Естественият кафеникав цвят на рог се открояваше странно на фона на изкуствената материя. От катарамата на здрав тъмносин конец висеше късче морско син мек вълнен плат. — Длъжен съм да ви попитам дали можете да разпознаете тези неща.

Когато Рут посегна да вземе пликчетата, лицето й беше лишено от всякакъв израз. После се взря продължително в него и попита:

— Какво би трябвало да бъде това? — И побутна предметите с показалец.

— Според нас е вълна — каза Джордж. — Може би част от чорапогащник като този, който е носила Алисън.

— Може да е какво ли не друго — възрази тя. — Може да е висяло там с дни и седмици.

— Ще видим какво ще решат в нашата лаборатория. — Нямаше смисъл да я принуждава да приеме това, срещу което съзнанието й се съпротивляваше. — Ами катарамата? Нея можете ли да разпознаете?

Тя взе пликчето и плъзна пръст по шлифования рог. После го изгледа умолително.

— Само това ли открихте от нея? Само това ли можете да ми покажете?

— Открихме следи от борба в малката горичка. — Джордж махна с ръка в посока, която според него беше правилната. — Тази, която се намира между имението и гората, в която открихме Шеп, към дъното на долината. Сега вече мръква, затова няма да можем да свършим кой знае какво повече, но утре след зазоряване хората ми ще преровят всеки квадратен сантиметър от горичката, за да видим дали няма да открият още следи от Алисън.

— Но само това ли намерихте? — Гласът й прозвуча оживено.

Не му се искаше да разбива надеждите й, но не беше в състояние да лъже.

— Открихме и кръв, и няколко косъма — като че ли си е ударила главата в едно дърво. — Рут притисна уста с ръка, потискайки вика си. — Наистина, кръвта беше много малко, госпожо Хокин. Нищо, което да навежда на мисълта за по-сериозно нараняване, вярвайте ми.

Широко отворените й очи бяха вперени в него, пръстите й се бяха впили в бузата, като че ли се опитваше с физическа сила да възпре реакцията си. Джордж не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи. Имаше прекалено малко опит с човешките кризи и трагедии. Винаги бе разчитал на по-висшестоящите или на някой по-стар и опитен офицер да поемат удара от сблъсъка със страданието на другите. А сега беше сам и съзнаваше, че оттук нататък ще оценява сам себе си в зависимост от начина, по който щеше да се отнесе към тази страдаща жена.