Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 47

— А как се забавлява? — настоя меко Джордж.

— Всички са луди на тема поп музика — и тя, и Джанет, и Дерек — „Бийтълс“, „Джери енд дъ Пейсмейкърс“, „Фреди енд дъ Дриймърс“, и тъй нататък. Чарли също, макар че той няма време да кисне всяка вечер с тях и да слуша плочи. Но той пък ходи на танци в „Павилиън Гардънс“, и все обяснява на Алисън коя нова плоча да си купи. Все й казвам, че накрая у нас ще има повече плочи отколкото в магазина. Ще й трябват повече от две уши, за да ги изслуша всичките. Фил й ги купува. Той ходи всяка седмица до Бъкстън и й подбира най-новите неща от класациите, а освен това купува и тези, за които е научила от Чарли… — гласът й замря.

— С какво друго се занимава?

— Ами понякога Чарли ги води в Бъкстън на кънки — в сряда вечер. — Тя млъкна и внезапно изплака: — О, Господи, защо не ги заведе и снощи? — После отпусна глава и дръпна така силно от цигарата, че Джордж чу пукота на горящия тютюн. Когато отново вдигна глава, очите й преливаха от сълзи и бяха изпълнени с такава молба, че проникнаха през цялата му професионална резервираност и стигнаха до сърцето му. — Моля ви, намерете я — изхълца Рут.

Той стисна здраво устни и кимна.

— Вярвайте ми, госпожо Хокин, възнамерявам точно това да направя.

— Дори само за да я погреба.

— Надявам се да не се стига до там — каза Джордж.

— Да. Надяваме се — и вие, и аз. — От устните й излезе дълга димна ивица. — И вие, и аз.

Той помълча малко, после поде отново:

— Ами приятелите й? С кого беше по-близка?

Рут въздъхна.

— Трудно им е да си намират приятели извън Скардейл. Никога нямат възможност да отидат някъде със съучениците си след училище. Ако ги поканят на купон или нещо такова, в повечето случаи нима как да се приберат вкъщи. С автобус могат да стигнат само до Лонгнор. Затова и не ходят. Освен това хората от Бъкстън са настроени срещу Скардейл. Считат ни за някакви езичници, че сме някакви идиоти, защото тук често се женят роднини — гласът й стана саркастичен. — Заяждат се и с децата. Затова и нашите се държат един за друг. Нашата Алисън е общителна, и доколкото разбирам от учителите, съучениците й я харесват. Но никога не е имала други истински близки приятели, освен братовчедите си.

Още една задънена улица.

— Още нещо… Бих искал да хвърля един поглед на стаята на Алисън, ако може. Само за да си съставя по-добра представа за нея. — Той не добави — и за да взема косми от гребена й, за да могат хората от лабораторията да ги сравнят с тези, които открихме залепнали и по петното кръв на дървото.

Тя стана. Движеше се като стара жена.

— Включила съм печката горе. За всеки случай… — тя не довърши.

Джордж я последва във входното антре, което бе също толкова студено, колкото и снощи. Преходът от топло към студено му пресече дъха. Рут се заизкачва пред него по широкото стълбище с усукани, струговани дъбови перила, почти черни от дългогодишно лъскане.