Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 44

Без да изчака отговор, Джордж внимателно разбута клоните на едва забележимата следа и тръгна напред, опитвайки се да върви малко встрани от следата. Тук беше още по-мрачно, отколкото по пътеката и той спря, за да изчака очите му да се приспособят към тъмнината.

Описанието на полицая се отличаваше с похвална точност. Още няколко мъчителни стъпки, и Джордж откри това, което търсеше. Счупените клони и прегазената папрат маркираха район с размери два на три метра. Джордж беше израснал в града, но и за него нямаше съмнение, че следите са съвсем скорошни. Счупените места на клоните и папратите бяха още съвсем свежи. Един отчасти смачкан храст бе започнал да вехне, но беше още жив. Ако тази сцена нямаше връзка с изчезването на Алисън Картър, това би било прекалено странно съвпадение.

Джордж се приведе напред, хванал се за по-сигурно за един клон. Възможно бе тук някъде да има важни улики. Не искаше да изпогази всичко и да причини повече щети от тези, които тъй или иначе бяха нанесени от спасителната група. Докато още мислеше за това, забеляза топчица тъмна материя, закачила се на острия откършен край на един клон. Черен вълнен чорапогащник, така беше казала Рут Хокин. Джордж усети, че стомахът му се свива.

— Тя е била тук — каза той тихо.

Мина наляво, заобикаляйки прегазената територия. На всеки няколко крачки спираше, за да огледа пред себе си. Намираше се почти на противоположната страна на мястото, където се отдели от пътеката, когато го видя. Пред него и малко вдясно растеше бреза. На ярката белота на кората й се открояваше тъмно петно. Джордж пристъпи напред като хипнотизиран.

Кръвта беше засъхнала отдавна. Но по нея бяха залепнали няколко светлоруси косъма. А на земята пред дървото се търкаляше рогова катарама, от която висеше късче плат.

6.

Четвъртък, 12 декември 1963 г., 17 часът и 5 минути

Джордж си пое дълбоко дъх и вдигна ръка, за да почука. Още преди кокалчетата му да докоснат дървото, вратата се отвори. Рут Хокин застана срещу него. Изпитото й лице изглеждаше сиво на вечерната светлина. Жената направи крачка встрани и се подпря на вратата.

— Открили сте нещо — каза тя с равен тон.

Джордж пристъпи през прага и затвори вратата след себе си. Беше решил да не създава на зяпачите повече забавление, отколкото щеше да бъде неизбежно. Очите му автоматично обиколиха помещението.

— Къде е нашата служителка? — попита той и се обърна с лице към Рут.

— Отпратих я — отвърна тя. — Нямам нужда да се грижат за мен като за малко дете. Освен това помислих, че ще може да свърши нещо по-полезно за моята Алисън, ако не си седи цял ден на задника да пие чай. — В гласа й се прокрадваше острота, която Джордж не бе доловил преди. Здрава психика, каза си той. Не беше жена, която се превръща в хленчещ парцал при всяка лоша новина. Това го поуспокои, защото вестта, с която идваше, определено беше лоша.

— Да седнем — предложи той.