Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 43

Горичката беше смесена — от ясен, явор, бук и бряст. Дърветата бяха засаждани много по-скоро от онези в гората, където бяха вчера, бяха по-млади, с по-тесни дънери. Като че ли бяха садени прекалено близо едно до друго и клоните им образуваха гъсто преплетен параван, през който не можеше да се види почти нищо. Храсталаците под тях бяха също прекалено гъсти, за да можеш да си проправиш лесно път през тях.

— Насам — каза Картър и посегна към един почти невидим отвор сред кафеникавата папрат и червено зеленикавите листа на къпините. Веднага щом навлязоха в гората, следобедната светлина изчезна почти напълно. Джордж имаше чувството, че сякаш внезапно ослепял и му стана ясно как търсачите първоначално не са открили нищо. Досега не бе схванал напълно колко непроходим е лесът на места и колко лесно можеше да не бъде забелязано нещо дори да е нещо голямо, като например, пази боже, труп. Когато очите му привикнаха към полумрака, той започна да вижда по-добре храсталаците под дърветата. Пътеката беше хлъзгава от изпочупени паднали листа.

— От месеци разправям на нашия земевладелец, че тази горичка трябва да се разреди — изръмжа Картър, докато разбутваше клоните на ниските бъзови храсти, които ги пляскаха като камшици по листата. — На това място може да изчезне половината ловна дружинка на Хай Пийк и никой няма да разбере.

Съвсем внезапно налетяха на останалите от спасителната група. Двама полицаи и някакво момче стояха близо един до друг на един завой на пътечката. Момчето надали имаше повече от осемнадесет години. Беше облечено като Картър с кожено яке и панталони от рипсено кадифе.

— Така — каза Джордж, — а сега кой ще покаже на господин Томас и на мен какво сте намерили?

Един от полицаите се прокашля.

— Там напред е, сър. Една група вече беше минала от тук рано сутринта, но господин Картър настоя да прегледаме пак, защото храсталакът под дърветата е много гъст. — Той направи жест с ръка към инспектор Томас и Джордж, и останалите отстъпиха тромаво назад, за да им направят място да минат. Полицаят посочи една едва забележима пролука в храсталаците, на юг от пътеката. — Това момче, Чарли Ломас, откри мястото. Има едва видими следи — пречупени клони и прегазени растения. Малко по-навътре изглежда така, като че ли на мястото е имало борба.

Джордж приклекна и се взря в пътеката. Човекът беше прав. Нямаше кой знае какво за гледане. Същинско чудо беше, че изобщо са забелязали нещо. Джордж предположи, че местните жители познават околността толкова добре, че нещо съвсем незабележимо за външен човек за тях веднага се набива на очи.

— И колко от вас газиха наоколо? — попита Томас.

— Само аз и момчето, сър. Много внимавахме. Опитахме да не разбутваме нищо.

— Ще видя — каза Джордж. — Господин Томас, може ли някой от вашите хора да се обади в управлението и да извика фотограф? Ще ми трябват и кучета следотърсачи. Щом фотографът приключи ще започнем ново претърсване на района, този път сантиметър по сантиметър.