Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 40

От разговорите със съседи и нейни приятели от училището «Хай Пийк» се разбира, че няма причина красивата тринадесетгодишна ученичка да иска да избяга от дома. Днес майка й, тридесет и четиригодишната Рут Хокин, продължи да очаква тревожно резултатите от претърсването на долината. Съпругът й, Филип Хокин, тридесет и седемгодишен, се присъедини към групата съседи и местни фермери, които помагат на полицията при търсенето. Висш полицейски служител каза: «Не можем да открием какво би накарало Алисън да избяга от дома. Не е имала проблеми нито у дома, нито в училище. Но не сме открили нищо, което да навежда на мисълта за престъпление».

Ако до свечеряване Алисън не бъде открита, търсенето ще продължи утре.“

Дон Смарт хвърли встрани ранното вечерно издание на „Кроникъл“. Поне не му бяха откраднали въпросите. Този риск винаги съществуваше, ако решиш да зададеш някакъв по-особен въпроса на пресконференция. Отсега нататък той имаше намерение да се отцепи от групата и да рови сам за материалите си. Имаше чувството, че този Джордж Бенет ще му даде много материал за писане, и беше решен тъкмо той да бъде този, който ще изстиска най-доброто от привлекателния млад детектив.

Имаше съмнение, че Бенет е като булдог. Изключено беше той да се откаже от издирването на Алисън Картър. Дон Смарт знаеше, че за повечето полицаи изчезването на Алисън Картър е просто един от много подобни случаи. Разбира се, те съчувстваха на семейството. Сигурно сред тях имаше много бащи, които бяха прегърнали здраво дъщерите си, когато се бяха прибрали у дома и щяха да правят така след всяка нощ, прекарана в безплодно търсене.

Но той долавяше у Джордж нещо по-различно. За този човек изчезналото момиче беше мисия. Дори всички останали да се окажеха от търсенето, Джордж щеше да продължи да я издирва също тъй неотклонно, както ако търсеше собствената си дъщеря. Смарт беше наясно, че за него мисълта за провал беше недопустима.

Случаят беше манна небесна за Дон Смарт. Ангажиментът, който получи от северната секция на „Дейли Нюз“, беше първата му работа за национален вестник, и той постоянно търсеше материал за статия, която би осигурила прехвърлянето му в Лондон. Вече беше писал за „Нюз“ във връзка с изчезването на Полин Райн и Джон Килбрайд, и бе твърдо решен да убеди Джордж или някой от неговия екип, че съществува връзка между тях и между Алисън Картър. Щеше да стане страхотен материал за първа страница.

Каквото и да станеше, Скардейл беше великолепен фон за драматични тайнствени събития. Животът на всеки човек от тази затворена общност щеше да бъде оглеждан под микроскоп. Всевъзможни тайни щяха да излязат наяве. Сигурно предстояха крайно неприятни сцени. А Дон Смарт беше решил да бъде очевидец на всяка една от тях.

В залата на методисткия параклис Джордж Бенет също хвърли настрани вечерния вестник. Беше повече от сигурен, че утре на страниците на по-сензационния „Дейли Нюз“ щеше да излезе доста по неприемлива статия. Ако имаше и намек за недостатъчна компетентност на полицията, Мартин, щеше да получи удар. Джордж излезе от параклиса, пресече шосето и се качи в колата си.