Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 39

Вал Макдърмид

Дон Смарт отправи към Джордж поглед, пълен със студено предизвикателство.

— Благодаря ви, инспектор Бенет. Бенет с две „т“ ли се пише? — беше единственият му отговор.

— Да — отвърна Джордж. — Други въпроси?

— Ще пресушавате ли резервоарите в мочурищата? — Това пак беше Колин Лофтъс.

— Ще ви уведомяваме за всички предприети мерки, както и кога те ще бъдат осъществени — каза въздържано Мартин. — А сега, ако няма други въпроси, възнамерявам да закрия пресконференцията.

Той се изправи на крака.

Дон Смарт се приведе напред, подпрял лакти на коленете си.

— Кога ще е следващата пресконференция?

Джордж забеляза как вратът на Мартин се изчерви, досущ като на пуяк. Но колкото и да бе странно, червенината не плъзна по лицето му.

— Когато открием момичето, ще ви уведомим.

— А ако не я намерите?

— Аз ще бъда тук утре сутринта по същото време — намеси се Джордж. — И всяка следваща сутрин, докато намерим Алисън.

Дон Смарт повдигна вежди.

— Ще очаквам срещите ни с нетърпение — каза той, прибра диплите на широкото палто около слабоватото си тяло, и се изправи в целия си, доста нисък ръст. Останалите журналисти вече се бяха отправили към вратата, сравняваха бележките си и обмисляха с какви заглавия да въведат статиите си.

— Нахалник — обяви Мартин веднага, след като вратата се затвори зад тях.

— Вероятно просто си върши работата — въздъхна Джордж. Щеше да е по-добре, ако му беше спестено присъствието на досадник като Дон Смарт, но нямаше какво да се прави. Можеше само да се опита да не се поддава на предизвикателствата на журналиста.

Мартин изсумтя.

— Подстрекател. Останалите също си вършеха работата, без да намекват, че ние не вършим нашата. Внимавайте с този човек, Бенет.

Джордж кимна.

— Имам още един въпрос, сър. Възнамерявате ли да ме натоварите официално с ръководенето на операцията по случая?

Мартин се намръщи.

— Инспектор Томас отговаря за униформените полицаи, но мисля, че вие ще ръководите цялата операция. Старши инспектор Карвър не може да поеме случай, докато кракът му е още в гипс. Той предложи да поеме ръководството от управлението в Бъкстън, но на мен ми е необходим човек тук, на местопроизшествието. Мога ли да разчитам на вас, инспекторе?

— Ще направя всичко по силите си, сър — отговори Джордж. — Твърдо съм решен да открия момичето.

„Манчестър Ийвнинг Кроникъл“, четвъртък, 12 декември 1963 г., стр.1

ПОЛИЦИЯТА ПРЕТЪРСВА УСАМОТЕНА ДОЛИНА. КУЧЕТА СЛЕДОТЪРСАЧИ ПОМАГАТ ПРИ ТЪРСЕНЕТО НА ИЗЧЕЗНАЛОТО МОМИЧЕ

Редакционен репортаж

„Полицейски кучета следотърсачи се включиха днес в издирването на тринадесетгодишно момиче, изчезнало вчера следобед от дома си в усамотеното дербишърско селце Скардейл. Момичето, Алисън Картър, изчезнало, след като излязло от имението Скардейл, където живее с майка си и втория си баща. Преди да излезе, казала, че отива да разходи кучето си. Алисън тръгнала през полето към близката гора, в долината, оградена от високи варовикови скали. Оттогава насам никой не я е виждал. След като майка й се обадила в полицията, започва издирването. Кучето било открито невредимо, но нямало и следа от Алисън.