Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 38

Вдигна на се една глава.

— Брайън Бонд от „Манчестър Ийвнинг Кроникъл“. Подозирате ли нещо лошо?

Мартин си пое дълбоко дъх.

— На този етап нито можем да изключим, нито можем да приемем нещо със сигурност. Не можем да открием причина за изчезването на Алисън. Не е имала неприятности в училище или у дома. Но досега не сме намерили и следи, които да ни навеждат на мисълта за престъпление.

Конни Лофтъс вдигна пръст.

— Има ли следи, които да навеждат на мисълта, че е станала жертва на злополука?

— Засега не — отговори Джордж. — Както главният инспектор вече каза цели екипи от наши хора претърсват долината. Помолихме всички местни фермери да огледат много внимателно земите си, в случай че Алисън е паднала, счупила си е крак или нещо подобни и не може да се движи.

Мъжът, седнал в единия край на редицата столове, се наведе напред и направи идеално кръгче с дима от цигарата си.

— Като че ли има някакви общи характеристики между изчезването на Алисън Картър и това на двете деца от околностите на Манчестър — Полин Рийд от Гортън и Джон Килбрайд от Аштън. Обсъждали ли сте с криминалистите от Манчестър и Ланкашър възможността за връзка между поверените ви случаи?

— Ще се представите ли? — попита сухо Мартин.

— Дон Смарт от „Дейли Нюз“, северна секция. — В усмивката му имаше нещо хищно.

Джордж си каза, че прилича на лисица. Дори окраската му беше като лисица — изпод каскета от туид се подаваше червеникава коса, червендалесто лице и светлозлатисти очи, които примижаваха от дима на пуретата му.

— Още е много рано за подобни предположения — намеси с Джордж. Искаше му се да отговори на този въпрос, защото той отразяваше собствените му съмнения. — Разбира се, запознат съм със споменатите от вас случаи, но засега не сме открили повод да се свързва ме с колегите за нещо друго, освен за организацията на търсенето. Стафордшърската полиция вече ни обеща всестранна подкрепа, ако се наложи да разширим периметъра на търсенето и в тази посока.

Само че Смарт не се даваше толкова лесно.

— Ако бях на мястото на майката на Алисън Картър, никак нямаше да ми се понрави, че полицията пренебрегва такава подчертана прилика на случая с изчезването на други деца.

Мартин вдигна рязко глава и отвори уста да укори журналиста, но Джордж го изпревари.

— Колкото прилики, толкова и разлики — каза той рязко. — Скардейл е изолирано село в провинцията, няма нищо общо с улиците на един голям град; Полин и Джон са изчезнали през уикенда, а сега сме средата на седмицата; за първите две деца в срещата с непознати не би имало нищо необичайно, докато непознат човек през декемврийски следобед в Скардейл би предизвикал неминуемо подозрение у Алисън; и което е най-важно, Алисън не е била сама, а с кучето си. Скардейл е на двадесет и пет — тридесет мили от района на другите две произшествия. Предполагаемият престъпник, който се занимава с отвличания, би трябвало да подмине доста други деца, за да стигне точно до Алисън Картър. Всяка година се обявяват за изчезнали стотици хора. Странното би било, ако между случаите нямаше общи черти.