Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 275
Вал Макдърмид
Алисън си пое треперливо дъх.
— Вие като че ли сте си изяснили всичко без особена помощ от моя страна — каза тя несигурно.
Томи докосна ръката й.
— Така е било, нали?
— Не, Томи — намеси се Катрин, видимо незасегната от емоционалната сцена, която се разиграваше пред нея. — Има и още нещо. Преди да дойдем тук, и ние предполагахме, че сме разкрили цялата история, но не е така, права ли съм? Ти се издаде, Алисън. Каза, че не само животът на Пол и Хелън е застрашен. Тук се крие още нещо, и ти трябва да ни го кажеш.
Алисън погледна Катрин и очите й потъмняха от гняв.
— Грешиш. Няма нищо за казване.
— О, не мисля, че е така. При това съм убедена, че ще се съгласиш да ни го разкажеш. Защото така, както стоят нещата в момента, аз не съм на твоя страна. Ти и майка ти сте убили Филип Хокин — при това не в момент на афект, в резултат на провокация. Трябвали са ви месеци, за да постигнете целта си, и двете сте мълчали през цялото това време. Успели сте да се насладите на отмъщението си. И не разбирам защо трябва да бъдеш защитавана от последиците на това, което сте извършили. Ако си искала да избегнеш опасността за спокойствието на Хелън, е трябвало да й кажеш още преди години — Катрин се постара да говори подчертано гневно. Беше решена да не се поддава на страданието на Алисън, колкото и истинско да беше то. — А сега си изложила на опасност живота на още един човек, при това почтен човек, само защото майка ти не е имала смелостта да се разправи откровено с Филип Хокин.
Алисън вдигна глава.
— Нищо не разбираш, проклета да си — каза тя с горчивина. — Нямаш представа за какво говориш.
— Помогни ми да разбера тогава — отвърна предизвикателно Катрин.
Алисън изгледа Катрин продължително и сурово, после стана.
— Трябва да донеса нещо — каза тя и допълни, когато Томи отблъсна назад стола си: — Не се страхувайте, няма да избягам, няма да правя глупости. Има нещо, което трябва да ви покажа. Тогава може би ще повярвате, когато ви разкажа цялата истина.
Тя излезе от кухнята. Томи и Катрин останаха да се взират един в друг, чудейки се какво ли ще последва.
— Малко прекали — каза Томи. — Тя е преминала приживе през ада. Нямаме право да я караме още да страда.
— Стига, Томи. Разиграва ни. А какво по-лошо може да има от това, което вече знаем? Призна, че е заговорничила с майка си да убият втория й баща. Но явно има още нещо, което тя счита за по-страшно.
Томи изгледа Катрин почти презрително.
— И ти считаш, че имаш правото да го узнаеш?
— Всички имаме това право.
Той въздъхна.
— Дано не стане така, че да съжаляваме за това, което направихме, Катрин.
8.
Алисън се върна, носейки малка заключена метална кутия. Отключи я с ключ, който извади от чекмеджето на масата, отвори я и веднага отстъпи назад, като че ли се боеше, че съдържанието ще я ухапе. Сви рамене, като че ли да се защити от нещо, и отново кръстоса ръце пред гърдите си.
