Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 276

— Ще сложа чайника — каза тя. — Чай или кафе?

— Черно кафе — отвърна Катрин.

— Чай — каза Томи. — С мляко и една лъжичка захар.

— Аз съм се нагледала на съдържанието на тази кутия — каза Алисън, обърна им гръб и отиде до печката. — Гледайте, колкото си искате, и може би тогава гадната ви самоувереност за миналото ми ще ви напусне. — Тя се обърна още веднъж и изгледа яростно Катрин.

Томи и Катрин се заеха с кутията, докосвайки я предпазливо като сапьори пред подозрителен предмет. В кутията имаше пет-шест жълти плика с размери десет на осем инча. Томи извади първия. На него пишеше с големи печатни букви и избледняло мастило „Мери Краудър“.

На ежедневния фон на потракващите кухненски съдове Томи бръкна с пръст, отвори подпъхнатия капак на плика и изсипа съдържанието на масата. Бяха дванайсет черно-бели снимки, и няколко ленти с негативи. Това не бяха весели снимки на щастливо седемгодишно дете. Бяха отблъскващи пародии на зряла сексуалност, отвратителни пози, от които Катрин изпита чувството, че ще повърне. На едната се виждаше Филип Хокин, пъхнал ръка между краката на плачещото дете.

Имаше плик със снимка на деветгодишния брат на Мери, Пол; на тринайсетгодишната Джанет, на осемгодишната Шърли, на шестгодишната Полин, и дори на тригодишния Том Картър; на Бренда и Сандра Ломас — на седем и пет години; и на четиригодишната Ейми Ломас. Ужасът, съдържащ се в тези снимки, почти не подлежеше на човешко разбиране. Приличаше на обиколка на кръговете на ада, от която Катрин с радост би се отказала. Краката й се подгънаха и тя се отпусна на един стол, пребледняла, с изкривено лице.

Томи се извърна и се зае да прибира обратно снимките. Сега вече разбираше някогашното примитивно желание да унищожи Филип Хокин. Достатъчно лошо бе това, което бе причинил на Алисън. Но това беше още по-страшно — по обхват и деградация. Ако бе видял тези снимки преди трийсет и пет години, Филип Хокин надали щеше да доживее процеса.

Алисън тръсна подноса на масата.

— Ако искате нещо по-силно, трябва да отидете в кръчмата в Лонгнор. Не държа алкохол в къщата. Когато бяха на двайсетина години, прекарах много тежък период — тогава животът ми се струваше поносим само с помощта на чашката. Накрая съзнах, че по този начин накрая пак той ще ме победи. А никога не бих го допуснала — след всичко, което преживях. — Гласът й беше сух и студен, но докато говореше, устните й трепереха.

Тя сипа чая и кафето и седна срещу Томи и Катрин, и кутията на Пандора, която бе отворила пред тях.

— Нали искахте истината — каза тя. — Нека сега тя стане ваше бреме. Да видим как ще можете да живеете с тази мисъл.

Катрин се взираше тъпо в нея, започвайки постепенно да осъзнава проклятието, което сама си бе навлякла. Образите, които завинаги оставаха врязани в съзнанието й, които вече я бяха обрекли на безкрайна поредица от кошмари.