Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 274

Катрин отвори чантата си и извади фотокопията на четирите документа.

— Нека започнем от тук. — Тя ги подхвърли към Алисън. Те се разпиляха по масата. Алисън започна да ги чете бавно, възползвайки се от спечеленото време, за да се успокои. Когато вдигна поглед, лицето й отново бе станало безизразно. Но Катрин забеляза, че върху тъмнозелената й блуза, под мишниците, бяха се появили тъмни петна от пот.

— Е? — попита Алисън.

Катрин извади състарената на компютър снимка и й я подаде.

— Според компютрите в Манчестърския университет Алисън Картър би изглеждала така, ако беше жива. Наскоро да си се поглеждала в огледалото?

Устните на Алисън се разтвориха леко, и тя си пое дъх през здраво стиснатите зъби. Погледът, който отправи към Катрин, я накара да се почувства доволна, че Томи Клъф е с нея.

— Това, което знаем, е че не си Дженис Уейнрайт. С помощта на ДНК-анализ вероятно ще може да се докаже, че си Алисън Картър. Но това, което обаче ще бъде доказано със сигурност, е, че Хелън не е твоя сестра, а твоя дъщеря. Дъщерята, която си родила, когато си била едва на четиринадесет години, плод на систематичното изнасилване, на което си била подлагана от втория си баща Филип Хокин — същия, който бил обесен, защото те е убил. Ако отидем в полицията с данните, с които разполагаме, веднага ще наредят ексхумацията на телата и ще докажат кръвните връзки — можеш да не се съмняваш. — Катрин се изразяваше с хирургическа точност.

— Опасявам се, че тя е права, Алисън — каза Томи. — Но и аз говорех истината. Не сме тук, за да съберем данни за процес срещу теб. Заради всички, замесени в този случай, е редно да научим цялата истина. Така ще можем да решим всички заедно какво да предприемем от тук нататък.

Без да иска разрешение, Катрин извади цигарите си и запали. Томи отиде до умивалника и й донесе чиния, на която да тръска пепелта. През цялото това време Алисън се взираше мълчаливо в изкуствено състарената снимка. Очите й светеха от непролети сълзи.

— Ние предполагаме, че е станало така — подхвана кротко Томи, сядайки до нея. — Хокин те е насилвал, а ти не си знаела какво да правиш. Страхувала си се от това, което би станало, ако кажеш на майка си — с повечето деца е така. Освен това вече си знаела колко й е било тежко, когато загубила баща ти, и си се опасявала, че ще й причиниш същата ужасна скръб, ако я накараш да избира между Филип Хокин и теб. После си забременяла. И тогава майка ти разбрала какво се е случило.

Алисън кимна едва забележимо. Една-единствена сълза се стече по бузата й. Тя не се опита да я изтрие.

— Пратила те да живееш при леля си и чичо си, и ти обяснила, че от тук нататък трябва да се превърнеш в Дженис — продължи Томи. — И после подредила всичко така, че Хокин да бъде обвинен в убийство. След всичко, което била научила от теб, успяла да подхвърли уликите така, че Джордж Бенет да се натъкне на тях. Успяла дори да открие къде мъжът й криел снимките. През цялото това време ти си мълчала. Изтърпяла си мъките на нежеланата бременност, загубила си детството и правото си на каквото и да било бъдещо щастие. Дори не си можела да отгледаш дъщеря си като свое дете. В продължение на години всички тези жертви изглеждали донякъде основателни, защото ти осигурявали някакво подобие на приличен живот. А сега, поради едно трагично съвпадение, защото Пол и Хелън се срещнали и се влюбили един в друг, всичко започнало да се руши.