Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 273

— Седни, Алисън — каза той любезно. — Не сме тук, за да те притиснем до стената. Искаме само да научим цялата истина. Ако искахме да ти причиним зло, можехме да отидем в полицията веднага след като Катрин откри акта за смърт на Дженис Уейнрайт.

Бавно и неуверено, като животно, доловило опасност, тя пристъпи към масата и седна срещу Катрин.

— Какво ви засяга всичко това? — попита тя.

— Джордж Бенет е в болницата в Дерби заради това, което е видял, когато дошъл тук. Убедена съм, че Хелън ти е казала — каза Катрин.

Жената срещу нея кимна.

— Знам. И съжалявам. Винаги съм желаела само доброто на Джордж Бенет.

— Тогава никога не биваше да допускаш той да дойде тук. — Томи не бе в състояние да прикрие гнева и болката в гласа си. — Не може да не си знаела, че ще те разпознае.

Тя въздъхна.

— Какво друго можех да направя? Как можех да обясня на Хелън, че не искам да виждам родителите на бъдещия й съпруг? Мислех, че ще е по-добре да мине сега, отколкото да ме види за първи път на сватбата. Но вие все още не сте отговорили на въпроса ми. Какво ви засяга вас това?

Катрин се наведе напред. Гласът й бе напрегнат, както и изражението на лицето й.

— Прекарах шест месеца от живота си, работейки заедно с Джордж Бенет, за да разкажа една истинска история. Сега осъзнавам, че сме станали жертва на манипулация и сме били подведени да повярваме в една лъжа. Джордж Бенет заплати много скъпо това свое откритие. А пък аз няма да стана съучастница в поддържането на тази измама.

— Независимо от това каква ще бъде цената за другите? Позор за Джордж Бенет? Разбитият живот на Пол Бенет и на Хелън? — избухна Алисън. Привидното й спокойствие се пръсна като стъкло върху каменните плочи на пода. — И не става дума само за тях. — Тя затисна бързо уста с ръката си в класически жест — бе осъзнала твърде късно, че им е казала нещо повече от това, което знаеха.

— Ако искаш да мълча, ще трябва да изтъкнеш по-основателна причина от обикновена сантименталност — каза Катрин студено. — Време е да проговориш, Алисън. Време е да ни разкажеш цялата история.

— Защо да ти разказвам каквото и да било? Това може да е номер. Всички знаем на какво са способни драскачи като теб, само и само да се доберат до нещо интересно. Откъде да знам, че наистина знаеш нещо за мен? — Това беше последна, отчаяна съпротива, и тримата го съзнаваха.