Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 277

Томи не казваше нищо, привел глава. Очите му бяха скрити под рунтавите вежди. Знаеше, че засега чувствата му са притъпени от шока и му се искаше да остане завинаги така.

— Не знам как да ви разкажа тази история — каза уморено Алисън. — От трийсет и пет години не е напускала мислите ми, но нямам опит като разказвач. Когато всичко приключи, никой от нас не каза и дума повече за миналото. Виждам Кати Ломас всеки ден в Скардейл, но никога не споменаваме нищо за онези дни. Дори когато ти се яви и започна да разравяш старите спомени, не сме говорили нищо помежду си. Направихме единственото, което можехме да направим, но това не означава, че не изпитвахме чувство на вина. А вината не е бреме, което се споделя лесно. Научих това от личен опит много преди да завърша психология.

Тя отметна косата си назад и погледна Катрин в очите.

— Никога не съм вярвала, че ще ни се размине. Всеки ден съм живяла с ужаса, че някой ще почука на вратата ми. Помня как истинската ми майка се обаждаше на Дороти, за да й каже как се развива процесът. Обаждаше се всеки ден. Беше ужасно притеснена, защото Джордж Бенет беше толкова добър и честен полицай. Беше убедена, че той ще се досети какво става всъщност. Но не стана така.

Томи вдигна глава.

— Всички лъжехте като професионалисти — каза той мрачно. — Хайде, Алисън, сега вече можеш да ни разкажеш всичко докрай.

Алисън въздъхна.

— Трябва да си припомните какъв беше животът в началото на шейсетте години. Не ставаше и дума за сексуално насилие в семействата или от страна на роднини. Такова нещо можеше да бъде причинено само от някой перверзен непознат. Но ако някой от нас отидеше при учителя, при местния лекар или при селския полицай и заявеше, че скуайърът на Скардейл изнасилва системно всички деца от селото, веднага щяха да го приберат в лудницата.

Не забравяйте и друго — Филип Хокин ни притежаваше, беше собственик на целия ни имот, на домовете ни, на всичко. Докато беше жив старият скуайър Касълтън, ние растяхме в абсолютно феодална атмосфера. На никой не му минаваше през ум да оспори решенията на скуайъра, дори на възрастните — да не говорим пък за нас, децата. А и нито един от нас не знаеше със сигурност за другите. Бяхме прекалено уплашени, за да говорим за това, което ставаше, дори помежду си.

Мръсникът беше много хитър, знаете ли. Никога не прояви и най-лека склонност към педофилия, докато ухажваше майка ми. Почти не ми обръщаше внимание, докато не се ожениха. Беше учтив, купуваше ми разни неща, но не ме докосваше и с пръст. Убедена съм, че единствената причина, поради която се ожени за майка ми, бе за да може да разиграва несправедливо обвинения щастлив съпруг, ако някой се осмелеше да проговори. — Тя посочи Томи с пръст. — И вашите хора щяха да му повярват.

Томи въздъхна и кимна.

— Сигурно си права.

— Убедена съм, че съм права. Но, както вече казах, той изобщо не ме поглеждаше преди сватбата. Почти веднага след това обаче нещата се промениха. Започна с приказки от рода на „малките момиченца трябва да показват на бащите си колко са благодарни за това, което се прави за тях“ и всякакви други отблъскващи емоционални изнудвания.