Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 271

— Идеален ден за начинанието ни — каза лаконично Томи. Разкъсваха го противоречиви чувства. Перспективата, че най-сетне ще разкрият цялата истина, дразнеше любопитството му. Но същевременно продължаваше да се бои от последиците на тези разкрития. Съзнаваше каква отговорност е поел по отношение на Джордж и семейството му, а не бе убеден, че ще може да изпълни обещанието си. И накрая, изпитваше огромно съчувствие към жената, чието последно убежище щеше да бъде разрушено. От цялото си сърце желаеше Джордж никога да не се бе съгласявал да проговори. Или поне да бе проговорил пред не толкова интелигентен и упорит журналист.

От своя страна Катрин не си разрешаваше да мисли за нищо друго, освен че щеше да принуди Дженис Уейнрайт да каже истината. После щеше да има достатъчно време, за да реши какво щеше да прави с получената информация, след като я обработи. Сега задължението й бе да осигури цялата истина, за да могат решенията после да се вземат при познаване на всички факти. Провери малкия касетофон, скрит в джоба на лененото й сако. Достатъчно бе да натисне двете копчета — за запис и прослушване — едновременно, и щеше да си осигури пълен запис на това, което Дженис Уейнрайт — или по-скоро Алисън Картър — имаше да им каже.

Спряха пред имението. Катрин паркира колата напряко на пътеката, така че Дженис би могла да избяга единствено пеш. Изчакаха мълчаливо дъжда да поспре, после прегазиха калната трева и се упътиха към кухненската врата.

Томи почука с чукчето. Вратата се отвори почти незабавно. Сега, когато не грееше силно слънце, Катрин можа да огледа внимателно жената, която стоеше на прага и ги оглеждаше подозрително. Белегът беше неоспоримо същият. Почти нямаше възможност това да не е Алисън Картър. Жената отвори уста да каже нещо, но Томи вдигна ръка и поклати глава.

— Аз съм Томи Клъф, бивш сержант от криминалната полиция. Искаме да поговорим с вас.

Жената поклати глава. Вратата започна да се притваря. Томи пъхна крака си в отвора. Не се опитваше да влезе насила, но и не й позволяваше да затвори вратата докрай.

— Не затръшвай вратата, Алисън — каза той кротко, но твърдо. — Не забравяй, че Катрин е журналистка. Тя вече знае достатъчно, за да напише една версия на историята. Няма давност на обвиненията в заговор за убийство. Катрин може да напише това, което знае досега, което означава, че срещу теб може да бъде повдигнато обвинение.

— Нямам какво да кажа — измънка жената. На лицето й се изписа паника, ръката й се плъзна автоматично нагоре към бузата.

Катрин си каза, че понякога бруталността наистина е единствения изход.

— Добре тогава — каза тя. — Ще се наложи да поразпитам Хелън.

За миг в очите на жената срещу нея проблесна гняв, после раменете й се свиха примирено. Тя отстъпи назад, за да влязат, придържайки вратата — така, както майка й сигурно бе правила стотици пъти преди нея.

— По-добре ще е да поправя глупостите, които си въобразявате, че сте открили, отколкото да разстройвате безпричинно Хелън — каза тя. Гласът й беше студен и рязък.