Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 253

— Звучи ми интересно.

Двайсет минути по-късно заместничката й издиктува телефонния номер на някой си Роб Кършоу, който работел в Манчестърския университет.

Катрин погледна часовника си. Беше почти четири. Ако Роб Кършоу не си почиваше от стреса на ежедневието някъде в чужбина, бе възможно да е още на работа. Струваше си да опита.

Отсреща вдигнаха слушалката при третото позвъняване.

— Това е телефонът на Роб Кършоу — обади се женски глас.

— Роб там ли е?

— Съжалявам, той е в отпуск. Ще се върне на двайсет и четвърти.

Катрин въздъхна.

— Мога ли да предам нещо? — попита жената.

— Благодаря, няма смисъл.

— Мога ли да ви помогна с нещо? Аз съм асистентката на Роб, Триша Харис.

Катрин се поколеба. После реши, че няма какво да губи.

— Занимавате ли се с компютърно състаряване на снимки?

— Разбира се, това е моята специалност.

След минута вече говореха по работа. Триша нямаше никакви планове за вечерта, освен да седи пред телевизора, а и страдаше от хроничното безпаричие на всички завършващи студенти. В момента, в който Катрин спомена значителен хонорар, тя беше готова да се хване на работа, щом Катрин пристигнеше при нея със снимките, които Филип Хокин бе направил на доведената си дъщеря.

Когато Катрин пристигна, Триша сканира двете снимки, зададе й няколко въпроса и се хвана за клавиатурата и мишката. Катрин я остави на спокойствие, защото знаеше колко мрази тя самата да надничат над рамото й, когато работи. Отиде в другия край на стаята, при отворения прозорец, и запали петата цигара за деня. Каза си, че ще утре ще ги откаже наново. Или когато откриеше какво, по дяволите, става в действителност.

След около час и още три цигари, Триша я повика при себе си. Извади от принтера три листа, формат А4, и ги разпръсна пред Катрин.

— Този отляво бих нарекла „оптимален вариант“ — каза тя. — Ако е живяла при минимален стрес, ако се е хранила и поддържала добре, би тежала може би с пет килограма повече от идеалното си тегло.

Средният е може би най-близък до действителността — повече стрес, не е отделяла толкова голямо внимание на външния вид, затова пък точно на идеалните килограми. Третият вариант е това, в което никой не би искал да се превърне — резултат на тежък живот, лоша храна, много цигари — пушенето докарва много бръчки, нали знаете — тя се усмихна лукаво към Катрин. — Тук вече е по-слаба от нормалното.

Катрин протегна ръка и издърпа към себе си средната снимка. Като изключим цвета на косата, това би могло да бъде снимка на жената, която й отвори вратата на имението Скардейл. Косата на Дженис Уейнрайт бе побеляла, с малко руси кичури, останали тук-там. Състарената от компютъра Алисън Картър бе все още златисторуса, с малко посребрена по слепоочията коса.

— Удивително — каза тихо Катрин.

— Това ли очаквахте да видите? — попита Триша. Катрин не й бе казала почти нищо, само бе споменала, че работи върху някакъв материал за изчезнала наследница, която се появила и си искала наследството.

— Това потвърждава опасенията ми — каза Катрин. — Става дума за жена, която не е това, за което се представя.