Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 254
Вал Макдърмид
Триша направи гримаса.
— Лош късмет.
— О, не — Катрин усети как я обзема възбуда. — Не бих казала, че е лош късмет. Даже напротив.
3.
Докато се отдалечаваше от Манчестърския университет, Катрин долови лекото пулсиране във вените си, което чувстваше всеки път, когато знаеше, че е по следите на нещо много интересно. Беше толкова развълнувана, че известно време забрави същинския повод за вълнението си. Тъкмо сега това, че един човек лежи, свързан с животоспасяваща апаратура в болницата в Дерби, бе изгубило значение за нея. Беше прекалено напрегната, за да яде, затова продължи към Лонгнор, а в главата й се въртяха всевъзможни обяснения, кое от кое по-зашеметяващо.
Катрин реши, че първо трябва да установи законната самоличност на Дженис Уейнрайт. Не че се съмняваше в легалното й съществувание. Щеше да е извънредно трудно за нея да притежава недвижима собственост и да има такава забележителна професионална кариера без утвърдена самоличност. За да я проследи обаче, Катрин трябваше да се рови с дни из общинските регистри за бракове, раждания и смъртни случаи. Това би й отнело много време, но за щастие съществуваха агенции, които вършеха такива услуги за журналисти. Тя включи лаптопа си и се зае да пише писмо до Агенцията за юридически проучвания — фирма, чиято специалност бяха издирванията на сведения и за частни лица, и за организации.
Катрин бе почти сигурна, че Дженис никога не се е омъжвала. Първо, Хелън никога не бе споменавала някакъв неин съпруг. Второ, когато хвърли отново поглед на писмото от адвоката й във връзка с оглед на къщата, установи, че той я нарича „госпожица Уейнрайт“. А самата Хелън бе се женила и развела, което обясняваше различното фамилно име.
Следователно някъде трябваше да съществуват данни за акта за раждане на Дженис Уейнрайт. За да е напълно сигурна, Катрин реши да пусне запитване и за Хелън. И защото, като всеки добър журналист, винаги бе склонна към здравословно съмнение, помоли и за справка дали някъде не съществува смъртен акт на Дженис Уейнрайт — за периода от раждането й до изчезването на Алисън през декември 1963 г. От акта за раждане на Дженис можеше да се открие брачното свидетелство на родителите й, а оттам и техните актове за раждане, ако това бе необходимо. От там вече можеше да започне проучването за наличието на някаква връзка между Дженис Уейнрайт и Алисън Картър.
Катрин изпрати запитването, подчертавайки, че настоява за експресна услуга, като помоли резултатите да й бъдат пратени и по електронна поща, и в писмен вид по обикновена поща. Но дори при това положение съзнаваше, че не може да се надява на отговор преди следващата вечер. Не й беше ясно с какво ще запълни времето си дотогава.
Тогава се сети за Джордж. Изпълнена с чувство за вина, че го бе заличила така цялостно от мислите си, Катрин се обади в болницата и се осведоми за състоянието му. Сестрата от интензивното отделение й каза, че няма промяна. Тя затвори телефона. Изпълваха я смесени чувства. Измъчваше я мисълта за това, което се бе случило с Джордж, но разпознаването, станало причина за инфаркта му, същевременно бе поставило началото на най-голямото журналистическо разследване в кариерата й. Познаваше се достатъчно, за да осъзнае какво точно означава това за нея. Катрин винаги бе държала на работата си повече, отколкото на което и да било човешко същество. Знаеше, че според общоприетите схващания това е тъжно, но самата тя бе на мнение, че е далеч по-тъжно да разчиташ на хората, които рано или късно неминуемо те разочароват. Хората идваха и си отиваха, и действително, човешките взаимоотношения създаваха големи радости. Тя не отричаше това, и се възползваше от насладата и задоволството, които можеше да извлече от тях. Но никой не й бе доставял такова постоянно и сигурно удоволствие като прилива на вълнение, който изпитваше при вида на добре изработено интервю, дадено специално за нейното списание.
